Разлика между версии на „Хуанхъ“

5 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
}}
 
'''Хуанхъ''' ({{lang-zh|黃河|пинин=Huáng Hé}}, „Жълта река“) е втората по дължина [[река]] в [[Китай]] (след [[Яндзъ]]) и седмата най-дълга река в света. Дължината и&#768;ѝ е 5464&nbsp;[[километър|km]].<ref>{{cite web | publisher = geol.lsu.edu | year = 2011 | url = http://www.geol.lsu.edu/WDD/ASIAN/Huanghe/huange_he.htm | title = Yellow River (Huang He) Delta, China, Asia | work = geol.lsu.edu | accessdate = 2011-11-24 | lang = en}}</ref> Извира от планината [[Баян Хар]] в западната провинция [[Цинхай]], преминава през шест други провинции и два автономни региона и се влива в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] на [[Жълто море]]. Размерът на водосборния басейн на реката е 1900&nbsp;km от запад на изток и 1100&nbsp;km от север на юг, а общата му площ е около 752 хиляди квадратни километра.
 
Хуанхъ понякога е наричана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече в пресичащата платото [[Ордос]] долина на река [[Уей]], възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи. От друга страна, честите опустошителни наводнения и промени на течението, предизвикани от постоянното издигане на [[речно корито|речното корито]], понякога дори над нивото на околните полета, е дал на реката и прозвищата „Мъката на Китай“ и „Бичът за синовете на Хан“.<ref>{{cite web | last = Yardley | first = Jim | year = 2006 | url = http://www.nytimes.com/2006/11/19/world/asia/19yellowriver.html | title = A Troubled River Mirrors China’s Path to Modernity | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 2011-11-24 | lang = en}}</ref>
Ранната китайска литература споменава Хуанхъ като 河 (на старокитайски ''*C.gˤaj''<ref name="BaxSag">{{cite web | last = Baxter | first = Wm. H. | coauthors = Laurent Sagart | year = 2011 | url = http://crlao.ehess.fr/docannexe.php?id=1207 | title = Old Chinese Reconstruction | format = PDF | work = crlao.ehess.fr | pages = 41 | publisher = crlao.ehess.fr | accessdate = 2011-10-11 | lang = en}}</ref>), символ, който в съвременния китайски означава просто „река“. Първото споменаване на наименованието Хуанхъ (黃河; на старокитайски ''*N-kʷˤaŋ C.gˤaj''<ref name="BaxSag"/>) е в хрониката „[[Ханшу]]“, съставена по времето на династията [[Хан (династия)|Хан]] (206 г. пр.н.е. – 9 г.). То означава „Жълта река“, което е свързано с постоянния цвят на водите на реката в нейното средно и долно течение, дължащо се на пренасяните от нея [[льос]]ови наноси.
 
С цвета на реката преди преминаването и&#768;ѝ през [[Льосово плато|Льосовото плато]] е свързано нейното древно [[Монголски език|монголско]] наименование Черна река.<ref>{{cite book | last = Parker | first = Edward H | year = 1917 | title = China, her history, diplomacy, and commerce, from the earliest times to the present day | publisher = Dutton | location = New York | pages = 41 | url = http://www.archive.org/details/chinaherhistoryd00park | lang = en}}</ref> В съвременния монголски тя е наричана на монголски Хатан гол (''Хатан гол'', „Река царица“) във [[Вътрешна Монголия]] и Шар морон (''Шар мөрөн'', „Жълта река“) в [[Монголия]]. [[Тибетски език|Тибетското]] име на реката, използвано в Цинхай, е Ма Чу (རྨ་ཆུ།, „Река на пауна“).
 
На български се среща и изписването ''Хоанхъ''.<ref>Вж. '''Хаджийски, Иван.''' Оптимистична теория за българския народ.„Изток-Запад“, 2002, с. 275.</ref>
Река Хуанхъ извира от планините [[Баян Хар]] в провинция [[Цинхай]]. След като напуска [[Тибетско плато|Тибетското плато]], течението на реката последователно променя посоката си на североизток, изток и юг, заобикаляйки платото Ордос, след което реката тече на изток през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]], до вливането си в [[Бохайски залив|Бохайския залив]].
 
Хуанхъ преминава през седем провинции и два автономни региона: [[Цинхай]], [[Гансу]], [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]], [[Вътрешна Монголия]], [[Шънси]], [[Шанси]], [[Хънан]] и [[Шандун]]. Най-големите градове по течението и&#768;ѝ са [[Ланджоу]], [[Инчуан]], [[Ухай]], [[Баотоу]], [[Луоян]], [[Джънджоу]], [[Кайфън]], [[Дзинан]].
 
Течението на река Хуанхъ обикновено се разделя на три части, разделени условно от завоя около Ордос и навлизането в Севернокитайската равнина.
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290&nbsp;m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
 
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата и&#768;ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното корито е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
 
След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини [[Инчуан]] и [[Хътао]], като по бреговете и&#768;ѝ са разположени главно [[Пустиня|пустини]] и [[степ]]и, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900&nbsp;km и ширина 30 – 50&nbsp;km, в миналото е била сред най-интензивно [[Напояване|напояваните]] области по течението на Хуанхъ.
 
=== Средно течение ===
[[Файл:HukouWaterfall3.jpg|мини|Водопадът Хукоу]]
 
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206&nbsp;km, водосборна област с площ 344&nbsp;000&nbsp;km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890&nbsp;m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът и&#768;ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година – 920&nbsp;kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно корито|речното корито]] и създавайки известната „река над земята“.
 
== История ==
[[FileФайл:Ma Yuan - Water Album - The Yellow River Breaches its Course.jpg|thumbмини|''Жълтата река си пробива път'', [[Ma Юан]] (1160 – 1225), династия [[Сун]]]]
Жълтата река е едно от реките, които са от съществено значение за съществуването на Китай. В същото време обаче, тя е отговорна за няколко смъртоносни наводнения, включително единствените природни бедствия в писаната история, които са причинили смъртта на повече от един милион души. Най-смъртоносното наводнение е това от 1332 – 33 г., при което загиват 7 милиона души. Малко след него по брой на жертвите са наводненията от 1887 г., при което загиват от 900 000 до 2 милиона души, и няколкото последователни през 1931 г., които убиват между 1 и 4 млн. души.<ref>White, Matthew. ''The Great Big Book of Horrible Things''. W. W. Norton. 2012 г. стр. 47. isbn 9780393081923</ref>
 
 
=== Античност ===
[[FileФайл:Yellow River, Qing Dynasty.jpg|thumbмини|Жълтата река, показана на карта от епохата на династия Цин]]
[[FileФайл:Portrait map of China.jpg|thumbмини|Карта на Китай, изобразяваща пътя на Жълтата река (показан в синьо в горната половина на картата) в началото на 19 век]]
Исторически документи от [[период Чунцю|периода Чунцю]]<ref name="Gernet p59?">Gernet, Jacques. ''Le monde chinois'', p. 59. Map „4. Major states of the Chunqiu period (Spring and Autumn)“. {{икона|fr}}<br/> English version: {{citation|last=Gernet|first=Jacques|year=1996|url=http://books.google.com/books?id=jqb7L-pKCV8C|title=A History of Chinese Civilization|edition=Second edition|publisher=Cambridge, England: Cambridge University Press|isbn=0-521-49781-7}}</ref> и епохата на династия [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]]<ref>"[http://homepages.stmartin.edu/fac_staff/rlangill/HIS%20217%20maps/Qin%20dynasty%20map.JPG Qin Dynasty Map]".</ref> показват, че Жълтата река по това време протича значително по на север от сегашнот си русло. Тези писмени сведения показват, че след като реката премине край [[Луоян]], тя протича по границата между провинциите [[Шанси]] и [[Хънан]] провинции, след което продължава по протежение на границата между [[Хъбей]] и Шандун преди да се влее в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] близо до съвременния град [[Тиендзин]]. Друг ръкав на устието следва настоящия път на реката при вливането и&#768;ѝ.<ref name="Treg"/>
 
Реката остави тези пътища през 602 г. пр.н.е.<ref name="Gernet p59?"/> и се измества изцяло на юг от [[полуостров Шандун]].<ref name="Treg"/> Саботажи на диги, канали и резервоари и целенасоченото наводняване на противниковите земи стават стандартни военни тактики по време на [[Периода на воюващите държави]].<ref name="Floods">Allaby, Michael & Garrat, Richard. ''Facts on File Dangerous Weather Series: [http://books.google.com/books?id=QTKbcWwJ90MC&pg=PA142 Floods]'', p. 142. Infobase Pub., 2003. ISBN 0-8160-5282-4. Accessed 15 October 2011.</ref> Голямото наводнение от 11 г. съвпада с падането на краткотрайната династия [[Син (династия)|Син]], а това от 70 г. връща реката северно от Шандун – към мястото, където е настоящия и&#768;ѝ път.<ref name="Treg"/>
 
=== Средновековие ===
През 923 г. отчаяният [[Късна Ляо|ляоски]] генерал [[Дуан Нин]] отново пробива дигите, наводнявайки 2600 km<sup>2</sup> в неуспешен опит да защити столицата на Ляо от [[Късна Тан|Тан]]. Подобно предложение от [[Южен Сун|южносунския]] инженер Ли Чун (наводнения в долното течение на реката, за да се защитят централните равнини от [[кидани]]те) е отхвърлено през 1020 г.: [[Договор от Шанюан|договорът от Шанюан]] между двете държави изрично забранява на Сун да създава нови гранични ровове или да променя речните течения.<ref name="Sedtime">Elvin, Mark & Liu Cuirong<!--sic--> (eds.) ''Studies in Environment and History:'' ''[http://books.google.com/books?id=tAxmcRXKpaUC&pg=PA554 Sediments of Time: Environment and Society in Chinese History]'', pp. 554 ff. Cambridge Uni. Press, 1998. ISBN 0-521-56381-X. Accessed 15 Oct. 2011.</ref>
 
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката – династията използва над 35 000 работника, 100 000 войника, и 220 000 t дърво и бамбук в рамките на една година,<ref name="Sedtime"/> преди да се откаже от проекта през 1041 г. По-бавната река въпреки това предизвиква нов пробив край [[Шангу]], който през 1048 г. променя мястото на главното устие на север към Тиендзин,<ref name="Treg"/> а през 1194 г. благодарение на големите наноси блокира устието на река [[Хуайхъ]] и променя пътя и&#768;ѝ.<ref name="R. Grousset">Grousset, Rene. ''The Rise and Splendour of the Chinese Empire'', p. 303. University of California Press, 1959.<!--Although note material error in source's claim the river remained on only this path until 1853--></ref>
 
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<ref name="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry. SUNY Series in Chinese Local Studies: The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874</ref>
 
=== Ново време ===
[[FileФайл:1938 June Yellow River.gif|thumbмини|Войници от китайската [[Национална революционна армия]] по време на наводнението от 1938 г.]]
Между 1851 и 1855 г.<ref name="Treg"/><ref name="R. Grousset"/><ref>Tsai, Shih-Shan Henry.<!--sic--> ''SUNY Series in Chinese Local Studies'': ''[http://books.google.co.uk/books?id=Ka6jNJcX_ygC&pg=PA200 The Eunuchs in the Ming Dynasty]''. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874, 9780791426876. Accessed 16 Oct 2012.</ref> руслото се завръща на север заради наводненията, които предизвикват [[Въстание на няндзюните|Няндзюнското]] и [[Тайпинско въстание|Тайпинското въстание]]. За наводнението от 1887 г. е изчислено, че погубва между 900 000 и 2 милиона души,<ref name="internationalrivers.org">International Rivers Report. "[http://internationalrivers.org/files/Deluge2007_full.pdf Before the Deluge]". 2007.</ref> и е второто най-голямо природно бедствие в историята (без последвалия глад и епидемиите). Жълтата река, в по-малка или по-голяма степен, поема по сегашното си русло след наводнанието от 1897 г.<ref name="R. Grousset"/><ref>Needham, Joseph. ''Science and Civilization in China''. Vol. 1. ''Introductory Orientations'', p. 68. Caves Books Ltd. (Taipei), 1986 ISBN 052105799X.</ref>
 
 
== Водноелектрически централи ==
[[FileФайл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|thumbмини|ВЕЦ [[Люджиакся]], [[Гансу]]]]
[[FileФайл:Smxgongcheng zengmian.jpg|thumbмини|ВЕЦ [[Санменкся]], [[Хънан]]]]
По-долу е списък на [[ВЕЦ|водноелектрическиводноелектрическите]]те централи, построени на Жълтата река, подредени в съответствие с първата си година на работа (в скоби):
 
* [[Санменкся]] (1960 г., Хънан)
 
== Мостове ==
[[FileФайл:Major cities along the Yellow River.svg|thumbмини|Главните градове на река Хуанхъ]]
Основните мостове нагоре по течението на реката<ref>[http://baike.baidu.com/view/470993.htm Yellow River Bridges (Baidu Encyclopedia)] Yellow River Bridge Photos (Baidu), Yellow River Highway Bridge Photos (Baidu) {{икона|zh}}</ref>: