Хугеноти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Хугеноти''' е термин, използван от около 1560 година за френските [[протестант]]и, чиято вяра е силно повлияна от [[Жан Калвин]]. Във [[Франция]] те биват много преследвани най-вече през [[16 век|16]] и [[17 век]]. Гоненията срещу хугенотите от [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] стават причина за преселването на 250 000 хугеноти в съседните на Франция протестантски държави. След края на преследванията и с влизането в сила на френската конституция през 1791 се налага все повече названието протестанти. Понятието „хугеноти“ се използва за [[Калвинизъм|
== Етимология ==
Произходът на думата "'''хугеноти'''" идва от френската дума ''aignos'', която показва връзката с калвинисткия център [[Швейцария]]. Тя пък от своя страна произхожда от немския термин ''eidgenosse'', която означава съюзник, съзаклятник, конфедерат. Думата се появява във френския език в началото на 16 век във формата ''eygenot'', използвана като название за привържениците на политическа партия в кантона Женева, която се е борила срещу опитите за [[анексия]] от страна на [[Савойски херцог|Савойския херцог]]. През втората половина на 16 век терминът започва да се използва като синоним на протестант. Възможно е думата да е свързана с името на женевския борец за свобода ''Besancon Hugues''. Според друга хипотеза думата води началото си от израза „''Huis Genooten''“, използван за фламандски протестанти, които тайно изследвали библията.
Точният произход на думата не може да бъде установен. Сигурно е, че думата е имала подигравателен характер.
== История ==
=== Начало на Реформацията във Франция ===
Ред 13:
По времето, когато реформацията в [[Германия]] е започнала, тезисите на [[Мартин Лутер]] (1517) намират добра почва във Франция:
Фрасоа I, който управлява Франция от 1515, е превърнал по това време Католическата църква в управленски орган на държавата. Чрез Болонския конкордат от 1516 той получава правото да раздава еднолично високи постове във френската църква. Той се възползва умело и назначава висши благородници на съответни позиции и по този начин ги задължава да му бъдат верни. Инфраструктурата на църквата също е била от голямо значение за краля. Присъствието
Тази секуларизация води до противоречие сред хуманистичните кръгове около [[Еразъм Ротердамски]] и Якоб Фабер през 1520. В тези среди все по-често са се дискутирали тезите на Мартин Лутер, които правят [[Библия|Светото Писание]] единствен критерий във вярата и настояват за разделение между държава и църква. Неговите идеи първоначално са приети позитивно и в кралския двор.
Ред 26:
Фрасоа I попада постепенно под натиск поради две причини:
* Първата е била от вътрешно-политически характер. След 1520 става ясно, че реформацията не е само една богословска идея, която се разпространява предимно в научните кабинети, но и започва да напада църковните и светските структури на властта. Фрасоа I е нямал интерес назначените от него благородници да бъдат отстранени от реформаторите и по този начин да загуби значителната си подкрепа в контрола на държавата.
* Второ, Фрасоа I по това време се е намирал в тежък конфликт с немския император [[Карл V]]. Франция е била притисната чрез Холандия, Германия и Испания от Хабсбургите, като дори Северна Италия се е намирала в открита война с тях. Ако Фрасоа I би приел Реформацията във Франция, той би си навлякъл и гнева на Рим, който от своя страна не би възпрял Карл V от евентуална инвазия във Франция. Така тази външно-политическа конюнктура го принуждава да се дистанцира все повече и повече от Протестантството.
По този начин се стига до първоначални репресии срещу протестантите, които постепенно преминават в гонения. Първата екзекуция на френски протестант се извършва на 8 август 1523, когато в Париж е изгорен августинският монах Жан Валиер.
Ред 36:
Протестантството във Франция е изтласкано до 1530 в нелегалност. Една част от протестантите бягат във вече реформираните области на Швейцария, където [[Улрих Цвингли]] почти е лишил Католическата църква от власт. Въпреки че са изгонени от политическата сцена, протестантите стават все по-дръзки в действията си: разпространяват се плакати, които сравняват католическата меса с идолопоклонство и се обезобразяват статуи на Дева Мария.
Около 1530 [[Жан Калвин]] се присъединява в Париж към Протестантството. Дотогава той е бил смятан по-скоро за католически хуманист, отколкото за реформатор. Той е трябвало да избяга от Париж заедно с Никола Коп, след една заедно подготвена реч с протестантски характер.
Въпреки трудностите движението набира скорост. През 1546 в Meaux е основана първата протестантска църква. През 1559 в Париж се състои и първият национален синод, на който са изготвени църковния устав и Символа на вярата. На този синод са изпратени представители на 15 църкви. След две години на следващия синод взимат участие делегати от 2000 църкви. В началото на втората половина на 16-ти век протестантите във Франция наброяват около два милиона, което е било 10% от тогавашното френско население.
Ред 49:
=== Вартоломеевата нощ ===
[[
Най-масовото убийство на хугеноти остава в историята като клането от Вартоломеевата нощ, защото е извършено на деня на св. Вартоломей - 23/24 Август 1572. В Париж са убити около 3000 човека, а в цялата страна броят на жертвите е между 10 000 и 30 000.
Ред 61:
Чрез този едикт Луи XIV отменя едикта от Нант. Оттук нататък всеки протестант го грозяло задържане под арест или да бъде изпратен на принудителен труд на галерите. Да бъдеш изпратен на галерите било равнозначно на смъртна присъда. В резултат на този едикт протестантската църква отново минала в нелегалност и само в района [[Севен]] тя оказала известна съпротива. Там се стигнало до гражданска война през 1703 - 1706, при която 400 села били изравнени със земята.
Пеенето на псалми и четеното на Библия било забранено. Много хора преминавали принудително към католицизма, за да спасят живота си. Но тези жестоки мерки не довели до така желаното ликвидиране на протестантството, защото преследваните и убити протестанти били почитани от останалите като мъченици.
Поради факта, че повечето принадлежащи към висшето протестантско съсловие, сред които мнозинството били духовници, избягали в чужбина, църквите в страната били ръководени от пастори лаици, които се чувствали призвани свише за тази дейност. Така това довежда до появата на екстатична и пророческа форма на религиозност.
Ред 70:
=== Ранна емиграция ===
[[
Първите хугеноти напуснали Франция през 1562 под ръководството на Jean Ribault. Групата отива в Новия свят и през 1564 основава малка колония, наречена Форт Каролина, на брега на реката St. Johns River в днешна [[Флорида]].
Колонията е първият опит за постоянно европейско селище в границите на днешен САЩ. Но групата оцелява много малко време. През 1565 атака срещу новата испанска колония при St. Augustine е отблъсната, след което испанците избиват гарнизона на Форт Каролина.
Ред 78:
На 31 декември 1687 група от хугеноти се отправя с кораб към колонията, намираща се на нос Добра надежда. Още от 1671 отделни хугеноти почват да се заселват там, като по-късно те помагат в организацията на масовата емиграция към [[Южна Африка]]. Забележително е преселването на хугеноти от La Motte d'Aigues в областта La Provence, Франция.
[[
Повечето от заселниците избират за свой нов дом област, наречена Franschhoek, от датски: "френско кътче", днес провинция в ЮАР. На 7-ми април 1948 е построен голям монумент, посветен на пристигането на хугенотите в Franschhoek.
Ред 84:
=== Заселване в Северна Америка ===
Избягвайки френските колонии, повечето хугеноти се заселват в холандската колония Нова Нидерландия в Северна Америка или в 13-те колонии на Великобритания. Първата масова емиграция в посока Северна Америка е през 1624 г.
Хугенотите основават Ню Палтц, Ню Йорк, където се намира най-старата улица в Съединените Американски Щати със запазени каменни къщи. В Ню Йорк те основават също и Ню Рошел, кръстен на френския [[Ла Рошел]].
Ред 95:
Около 50 000 хугеноти бягат в Англия, където получават убежище. Едуард VI им предоставя цялата западна крипта на Кентърберийската катедрала за богослужение. През 1825 г. тази привилегия е намалена само до страничното крило на катедралата и през 1895 ограничена само до предния параклис на Черния принц, където всяка неделя се служи на френски.
Голям брой хугеноти се заселват и в Шоредич, Лондон, и полагат основите на тамошната текстилна индустрия.
Много хугеноти се заселват и в Ирландия, като голяма част от тях дори се бият срещу крал Луи XIV, като затова биват награждавани и получават титли.
=== Убежище в Германия и Скандинавия ===
[[
Хугенотите бежанци намират сигурност и в [[лутерани|лутеранските]] и реформираните държави в Германия и Скандинавия. 44 000 бежанци отиват в Германия и в частност в Прусия, където на 29-и октомври 1685 хугенотите биват приети официално с едикта от Потсдам. Основани са няколко конгрегации в градове като Берлин, Стокхолм, Франфурт и Емден. Около 1700 голяма част от населението на Берлин е било от френски произход. Заселниците запазват френския език във всекидневната си употреба за близо век. Те започват да се сливат с немците като протест срещу окупацията на Прусия от [[Наполеон]] през 1806/07 г.
=== Последици ===
В страните, в които хугенотите се заселват, повечето хугеноти се радват на топъл прием и получават доста привилегии, както и получават кредити от управляващите, което пък води до завист и недоволство сред местното население.
С приемането на имигрантите страните-приемници преживяват икономически растеж. Повечето хугеноти са заети в областта на селското стопанство и най-вече с отглеждането на копринени буби и винарството.
Ред 113:
== Символ ==
[[
Отличителен белег на френските протестанти е бил Хугенотския кръст. По-късно той се налага и като официален символ на Френската Протестантска Църква. Много от потомците на хугенотите се гордеят да носят този символ като знак на тяхната връзка с дедите им.
| |||