Уикипедия

Европа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 19:
 
След [[16 век]] европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на [[20 век]] в различни периоди те контролират [[Америка]], [[Океания]], почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]] се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от [[Желязна завеса|Желязната завеса]], но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
[[Файл:Политическа карта на Европа.png|мини|251x251пкс|Политическа карта на Европа]]Днес икономиката на [[Европа]], като едно цяло, е една от най - – силните в света. Водещи икономики са [[Германия]], [[Франция]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Италия]] и [[Испания]]. Страните на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Източна Европа]] все още не са развити, колкото големите икономики. [[File:Europe satellite globe.jpg|мини|250п|Сателитна снимка на Европа]]
 
== География ==
Ред 507:
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:
* западнославянски – включва [[Полски език|полски]], [[Чешки език|чешки]] и [[Словашки език|словашки]], както и по-ограничено разпространените [[Сорбски език|сорбски]] на т.нар. Лужишки сорби в Германия, разделящ се на два основни диалекта [[Горнолужишки език]] и [[Долнолужишки език]], както и [[Кашубски език|кашубски]] и [[Силезийски език|силезийски]] езици, запазени в някои райони на Полша и Беларус.
* източнославянски – [[Руски език|руски]], [[Беларуски език|беларуски]], [[Украински език|украински]], както и [[Русински език|русински]] език, говорен от над 600 хил. души в Източна и Централна Европа.
* южнославянски – делят се на източна група ([[Български език|български]] и/или [[Македонски език|македонски]]) и западна група ([[Сръбски език|сръбски]], [[Хърватски език|хърватски]] и [[Словенски език|словенски]] езици).
 
Ред 513:
 
Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на [[латински език|латинският]] език, който и сега е официален в държавата Ватикан. Романските езици се делят на три основни групи:
* източноромански езици - – основно [[Румънски език|румънски]], говорен в Румъния и Република Молдова, както и много по-слабо разпространените [[Арумънски език|арумънски]], [[Истрорумънски език|истрорумънски]] и [[Мъгленорумънски език|мъгленорумънски]] езици, говорени в определени райони на Гърция, Албания и Хърватска и приемани от някои учени като румънски диалекти. По политически причини в миналото за отделен език е обявен и [[Молдовски език|молдовският]], като днес тази позиция се защитава само в непризнатата държава Приднестровие.
* итало-западни езици – основната част от романските езици, най-големите от които [[Испански език|испански]], [[Португалски език|португалски]], [[Френски език|френски]] и [[Италиански език|италиански]]. Освен тях обаче има и цяла група регионални езици, някои от които говорени от милиони хора. Такива са говорените в Испания [[Астурски език|астурски]], [[Леонски език|леонски]], [[Мирандски език|мирандски]], [[Арагонски език|арагонски]], [[Галисийски език|галисийски]] (считан от някои за португалски диалект), [[Каталонски език|каталонски]] (говорен от над 11 мил. души в Испания, Андора, Франция и Италия). Основно във Франция се говорят [[Окситански език|окситански]], [[Провансалски език|провансалски]], [[Бургундски език|бургундски]], [[Шампански език|шампански]], [[Нормандски език|нормандски]], [[Пикардски език|пикардски]], [[Валонски език|валонски]] (основно в Белгия) и др. Най-вече на територията на Италия се говорят и [[Фриулски език|фриулски]], [[Ладински език|ладински]], [[Венециански език|венециански]], [[Пиемонтски език|пиемонтски]], [[Лигурски език|лигурски]] (признат и като втори официален език в Княжество Монако) и др. Част от населението на Швейцария и Италия говори [[Реторомански език|реторомански]] език, като той е и един от официалните езици на Швейцария. Към тази група спада и т.нар. [[Шпаньолски език|шпаньолски]], говорен от сафарадските евреи, прогонени през XV век от Испания и днес пръснати из целия свят.
* южноромански езици - – такива са [[Неаполитански език|неаполитански]], [[Сардински език|сардински]], [[Корсикански език|корсикански]] и [[Сицилиански език|сицилийски]] езици.
 
В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз. Специалистите не са единни и в мнението си за това дали всички те са самостоятелни езици или трябва да бъдат считани за диалекти на основните.
Ред 523:
Германските езици се разделят на:
* източногермански езици – група изчезнали езици, произлизащи от готския.
* западногермански езици – включват редица езици, като в Европа се говорят [[Английски език|английски]], [[Немски език|немски]], [[Нидерландски език|нидерландски]], [[Фризийски езици|фризийски]], както и [[Люксембургски език|люксембургски]] (в Люксембург и областта Швабия в Германия), [[Долнонемски език|долнонемски]] (в част от Северна Германия, Нидерландия и Дания), [[Plautdietsch|платски]] (говорен от етническите германци в Русия и Казахстан, заселени тук още от XVII - – XVIII век), [[Шотландски германски език|скотс]] (в част от Шотландия), [[Идиш|идиш]] (езикът на немските евреи) и др., някои от които считани за диалекти.
* северногермански езици – включват скандинавските езици [[Шведски език|шведски]], [[Датски език|датски]], [[Норвежки език|норвежки]], [[Фарьорски език|фарьорски]] и [[Исландски език|исландски]] езици.
 
Ред 529:
 
Келтските езици се говорят от около 1,5 милиона човека в Европа, като в миналото са били много разпространени, но днес единствено в Ирландия език от тази група е официален. Разделят се на две групи:
* гойделски езици - – [[Ирландски език|ирландски]], [[Шотландски език|шотландски]] и [[Мански език|мански]]
* британски езици - – [[Уелски език|уелски]], [[Корнуолски език|корнуолски]] и [[Бретонски език|бретонски]] (на полуостров Бретан във Франция).
 
Балтийските езици са също част от индоевропейското езиково семейство с около 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:
Ред 539:
 
Като самостоятелни групи от индоевропейското семейство, състоящи се от един единствен език се считат:
* [[Гръцки език|Гръцкият]] - – владее се от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.
* [[Арменски език|Арменският]] - – говори се от около 6,7 милиона души в Армения, Русия, България и др.
* [[Албански език|Албанският]] - – говори се от над 6 милиона души в Албания, Косово, Македония, Южна Италия и др.
 
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:
Ред 573:
== Външни препратки ==
{{commons|Europe_-_Europa}}
*{{икона|en}} [[:en:voyWikivoyage:Europe|Наръчник за пътуване в Европа]] в Wikivoyage.
*{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Newsroom/NewImages/images.php3?img_id=13266 Европа през нощта].
*{{икона|en}} [http://www.coe.int/ Съвет на Европа].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Европа“.