Задушница: Разлика между версии

'''Задушница''' е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 3 ([[Лазарова събота]] не е задушница) в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща [[панихида]]. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно [[богослужение]] има специални песнопения и [[Канон (религия)|канон]] за мъртвите.) На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с [[тамян]] и след това носят жито и в [[църква]] и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

 

На Голямата Задушница в съботния ден срещу [[Неделя Месопустна]] (Месни заговезни, което е седмица преди началото на [[Велик пост|Великия пост]]) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният [[молебен]] за упокоение на душите, който включва молитви, четения от [[Евангелие]]то и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват [[парастас]], който е по-кратък от [[панихида]]та. По време на неделната литургийна служба на [[Месни заговезни]] в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

 

Задушницата в събота преди [[Архангеловден]] (Мъжка или Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите [[ангел]]и за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.

 

{{main|Черешова задушница}}

Задушница в събота преди празника [[Петдесетница]] се нарича черешова, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.

Споменават починалите, понеже в християнската религия изкуплението се простира над живи и умрели със силата на Светия Дух.

 

Освен тези задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния [[Страшен съд]].

 

Съботният ден по традиция се свързва с почитането на мъртвите и споменаването на паметта им, и тропарят на деня е „Со святими упокой Христе, души раба твоих...“ (гл. 3ти)

 

 

=Външни препратки=