Разлика между версии на „Хърсовска река“

м
Бот: Козметични промени
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
м (Бот: Козметични промени)
}}
 
'''Хърсовска река''' (или '''Деребою''') е река в Североизточна България, [[област Шумен]] – община [[община Никола Козлево|Никола Козлево]], [[област Добрич]] – община [[община Тервел|Тервел]] и [[област Силистра]] – общини [[община Алфатар|Алфатар]], [[община Кайнарджа|Кайнарджа]] и [[община Силистра|Силистра]]. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река [[Канагьол]]. Дължината ѝѝ е 91 km, която ѝѝ отрежда 32-ро място сред реките на [[България]].
 
Хърсовска река извира на 397 m н.в. в северната част на платото [[Стана (плато)|Стана]], на 2,5 km СЗ от с. [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]], [[област Шумен]]. До село [[Пет могили (Област Шумен)|Пет могили]] протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на [[Лудогорие]]то и [[Добруджа]]. След село [[Цани Гинчево]] коритото ѝѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село [[Богорово (Област Силистра)|Богорово]], [[община Силистра]] суходолието на Хърсовска река се „влива" отдясно в суходолието на река [[Канагьол]], на 24 m н.в.
 
Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът – юли-октомври.
:* [[Община Алфатар]] – [[Кутловица]].
 
В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира – „Деребою", „Каравелово" и др.
 
В [[Силистренска област]] по суходолието на реката преминава цялата граница между общините [[община Алфатар|Алфатар]] и [[община Кайнарджа|Кайнарджа]]. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.