Хюстън Стюарт Чембърлейн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 23:
== Биография ==
Роден е в [[Саутси]], [[Хемпшир]], [[Англия]] в семейство на британски [[адмирал]]. Учи естествени науки в [[Женева]] и [[естетика]] и [[философия]] в [[Дрезден]]. Пламенен почитател на [[Рихард Вагнер]], женен за дъщерята на композитора [[Ева Вагнер]]. През 1908 г. се установява в [[Байройт]] ([[Бавария]]), ставайки германофил. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] публикува в немската преса множество антибритански статии, за които получава в Англия прозвището „английския превъртулник“. Идейната концепция на Чембърлейн намира по-късна реализация в [[националсоциализъм|
== Идеи и разработки ==
Основният труд на Чембърлейн „[[На какво се крепи XIX век]]“ го прави още в началото на [[20 век]] много популярен в цяла [[Европа]]. Теоретично Чембърлейн развива тезата на [[евроцентризъм|евроцентризма]], а именно, че европейската култура е резултат от сливането на пет компонента: ''изкуството'', ''литературата'' и ''философията'' на [[Древна Гърция]], ''правната система и форма на държавно устройство и управление'' на [[Древен Рим]], ''християнството в протестантската му форма'', възраждащо един [[Орден Черен орел|творчески тевтонски дух]], който отблъсква разрушителното влияние на [[евреи]]те и [[юдаизъм|юдаизма]] като цяло.
В първата част на книгата Чембърлейн разглежда историческите събития до 1200 г. пр.н.е., като наследство от [[древност|древния свят]]. Разселването на [[морски народи|морските народи]], последвало [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], които съвместно с [[либийци]]те разбиват дотогавашната египетска цивилизация, бележи нов етап в развитието на човечеството. Следва въздигането на [[Финикия]] с възможност за [[доколумбови презокеански контакти с Америка]]. С [[елинизъм|елинизма]] настъпва един безпрецедентен разцвет на човешкия интелект, пише Чембърлейн, като древните елини творят навсякъде – в [[Език (лингвистика)|
По-нататък Чембърлейн разглежда изграждането на един нов германски свят в борба за световно господство. В тази борба, според Чембърлейн, участват три религиозни идеала: Източен (елински), Северен (арийски) и Рим. На север от бившата [[Римска империя]], арийците успяват да създадат една нова култура в [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която „безспорно е най-великото достижение, което е постигнато от човечеството до този момент“. Междувременно евреите са се превърнали в наследници на римския расов хаос, а арийците са отговорни за духовното спасение на човечеството. Всички достижения на науката, [[индустриализация]]та, [[политическа икономия]] и [[изкуство]]то са вдъхновени и/или създадени от арийци според Чембърлейн.
Ред 36:
Чембърлейн описва раждането на [[Христос]] като едно от най-важните събития в историята на човечеството. Според Чембърлейн, на всички трябва да е ясно, пише той, че Христос не е евреин, и в него няма нито една капка еврейска кръв, а тези които го наричат евреин са просто невежи или лицемерни хора.
„[[На какво се крепи XIX век]]“ на Чембърлейн става изключително популярна книга в Германия, след като кайзер [[Вилхелм II]] назовава монографията с [[епитет]]и като „работа с огромно значение“. [[Литературна критика|
Американските поддръжници на нордическата школа обявяват Чембърлейн за „велик архитект“ на [[нордическа теория|нордическата теория]]. От друга страна, [[Теодор Рузвелт]] намира, че теорията на Чембърлейн изхожда от глупава омраза и че расовият теоретик си служи с брилянтни [[лапсус]]и в зависимост от субективното авторово отношение към една или друга [[историческа личност|личност от историята]].<ref>Theodore Roosevelt, [http://www.bartleby.com/56/8.html History as Literature. 1913, VIII: The Foundations of the Nineteenth Century] {{икона|en}}</ref>
|