Цани Гинчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 24:
== Биография ==
Роден е в [[Лясковец]] през август, 1835 (според някои източници - 1832). Автор е на книгата „Български басни“ и на повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Същите повести публикува в списание „[[Труд (списание)|Труд]]“ (1887-1892), докато е негов редактор.
Учил се в селищното килийно училище, после в Метоха при [[Лясковски манастир|Петропавловския манастир]] под ръководството на игумена му Максим Райкович, след това и във [[Велико Търново]] при [[Никола Златарски]].
Ред 38:
1873 се премества в [[Габрово]], където преподава естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участва и в подготовката на въстанието на [[Цанко Дюстабанов]]. След провала на въстанието по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия биват заловени и откарани на съд във Велико Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев бил назначен за Окръжен управител на [[Оряхово]].
От 1 юли 1880 Гинчев е назначен за училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебни окръжия, както и за първостепенен учител в Лом. Част от живота му по това време е свързана с град [[Бяла Слатина]], [[Врачанска област]]. Той съдейства за утвърждаването на града като [[околийски център]], за разширяване на [[образователното дело]], за откриване на [[седмичен пазар]] за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града. Според местни слухове, Гинчев помогнал за разширяването на училищната сграда, като станал през нощта и разместил колчетата обозначаващи размерите на бъдещото училище.
През 1886 Цани Гинчев се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това от следващата 1867 става издател и на списание „Труд”, в което и печата свои трудове. През първата година това е „Няколко думи за историята на нашето градинарство”, на следващата 1888 - повестта си „Зиналата стена”, а през 1890 и повестта „Ганчо Косерката”. През 1892 Гинчев издава повестта си „Женитба”, както и „Писма за корените и законите на българския език” и „Седянка”.
След 30 годишно учителстване в чужбина и в България, през 1893 Цани Гинчев се оттегля от професията учител, но става член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време [[Българското книжовно дружество|Българско книжовно дружество]] (превърнало се по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи на сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.
През юли 1894 Гинчев участва в І конгрес на българската публицистика, където се простудява. След няколко дни, на 26 юли, почива в дома на брат си Петър Гинчев в [[София]].
След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и не уморно, оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси, вкл. и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки (Лекарственик – 77 билки за 77.5 болести).
На негово име днес в България има кръстено село в Шуменския регион и три училища - в
== Външни препратки ==
Ред 55:
* Иван Шишманов, [http://ziezi.net/ginchev.html Тракийската теория на Цаня Гинчев, Избрани съчинения, Том 2, 1966 г.]
* Андрей Бобев, [http://www.slovo.bg/sc/abobev.htm Неизвестни литературни произведения на Цани Гинчев]
* Кратка Българска енциклопедия – том 2 на БАН от 1964 г. и книгата на Димо Минев “Град Лясковец – минало и сегашно състояние” издадена в 1944 г.
* [https://caniginchevbsl.wordpress.com/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB/ Официален сайт на училище Цани Гинчев, Бяла Слатина]
{{писател-мъниче}}
| |||