Цапари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 29:
В местността Манков лък край Цапари се намират останки, които според местното предание, са от град, съществувал на това място. Съгласно легендата градът е бил изоставен след чумна епидемия (наричана панукла). На юг от селото се намира така нареченото Кале на Крали Марко.<ref>Етнография на Македония, т. II, София 1992, с. 52-53.</ref>
Легенда за името на селото гласи, че жителите отглеждали много кози, които викали със специфичната дума ''цап'' и
=== В Османската империя ===
Ред 38:
В селото функционира българско училище още от 70-те години на XIX век и селото е [[Българска екзархия|екзархийско]]. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото има 230 къщи с 1 420 души жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.]</ref> В „Битолско, Преспа и Охридско“ Кънчов пише:
{{цитат|Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_2.html Васил Кънчов. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“. София, 1890.]</ref>}}
[[
[[Файл:Devojki vo nosija od Capari, 1904.jpg|ляво|мини|250п|Девойки в носии от Цапари, 1904 г. Фото: [[Братя Манаки]]]]
Жителите на селото участват активно във въоръжената борба на [[ВМОРО]] срещу турската власт. Заедно с жителите на [[Гявато (Община Битоля)|Гявато]] и [[Смилево]] Цапари е ядрото на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в Битолско и селото дава няколко стотин въстаници. Над Цапари се води последната битка в околията. Във въстанието селото дава 96 (всичко 126) убити въстаници, най-много в цяла [[Македония (област)|Македония]].
{| class="wikitable collapsible collapsed"
Ред 139:
По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 174-175.</ref>. Според учителя в селото Н. Василев, през 1906-1907 година то има 285 къщи и 1 600 жители българи. Една от причините за намаляване броя на жителите на Цапари след 1903 година е масовата емиграция в [[Америка]]. През 1907 година отвъд [[Атлантически океан|Атлантика]] живеят 162 преселници от Цапари.<ref>Етнография на Македония, т. II, София 1992, стр. 52.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от Цапари са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.
=== В Сърбия ===
Ред 146:
=== Първа световна война ===
[[Файл:Capari Bulgarian Municipality 1915 - 1918.JPG|ляво|мини|Глава на документ на Цапарската община, 1915 - 1918 г.]]
[[
При българското управление по време [[Първа световна война|Първата световна война]] заедно със [[Сърбци]], Цапари образува малката Цапарска община в състава на Битолската селска околия. То има 1704 жители<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_P*.pdf&from=1&to=150&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.]</ref>.
Ред 152:
Селото е освободено от сръбската власт през април 1941 година, когато [[Югославия]] рухва под ударите на [[Нацистка Германия]]. Цапари заедно с цяло Битолско за 3 години до 1944 година влиза в границите на българската държава, след което отово попада в нова комунистическа Югославия. В края на 50-те години огромна част от населението на Цапари - над 2 000 души емигрират отвъд океана, предимно в [[Австралия]].
В 1953 година селото има 1809 жители. Селото има фолклорен ансамбъл, хор и различни спортни клубове. В 1961 година жителите му са 1618.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според преброяването от 2002 година селото има 493 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Най-много изселници от Цапари има в Битоля, Скопие, Охрид, Прилеп, Европа, САЩ (първият цапарец емигрира в 1895 година), Канада и Австралия (първият цапарец емигрира в 1920 година).<ref name="Мој Роден Крај"/>
Ред 164:
== Забележителностти ==
[[
* Църква „[[Свети Георги (Цапари)|Свети Георги]]“ от 1888 година;
* Манастир „[[Света Петка (Цапари)|Света Петка]]“, чиято църква е осветена през 1847 година
* Църква „Свети Атанасий“<ref name="Мој Роден Крај"/>
== Личности ==
;Родени в Цапари
* {{флагче|СФРЮ}} [[Борис Кочановски]] (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
| |||