Берлински конгрес: Разлика между версии

'''Берлинският конгрес''' е проведен в [[Министерска сграда Радзвил|министерската сграда Радзвил]] в [[Берлин]] от [[13 юни]] до [[13 юли]] [[1878]] г. Разглежда намаляването на влиянието на [[Русия]] върху [[Балканите]], в резултат от спечелената от нея [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война (1877 – 1878)]] и нелегитимността на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]], който е в противовес с подписаното с [[Австро-Унгария]] [[Райхщадско споразумение]]. Това означава подялбататаподялбата на [[България]] и нейното разпокъсване.

Други разглеждани въпроси са статутът на [[Цариград]], проливите [[Босфор]] и [[Дарданели]], [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. В заключение се подписва [[Берлински договор|Берлинският договор]].

Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] /([[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]]/) да обсъдят резултатите от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]: създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на [[Цариград]], [[Босфор]]аБосфора, [[Дарданели]]теДарданелите, [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. Преди началото на конгреса Русия и Великобритания се споразумяват за основните параметри по преговорите с т. нар. [[Лондонско споразумение]].

От най-новите исторически източници се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на Санстефанския договор нарушава тайното [[Райхщадско споразумение]] с Австро-Унгария, съгласно което на Балканите не е можело да се образува голяма славянска държава. По времето на [[социализма]] историческата наука, вероятно с цел да поддържа добрите отношения между [[СССР]] и България, не информира за наличието на тайните договорености, а твърди, че позицията на руското правителство на конгреса била предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност, както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.

Организирането на конгреса започва след сключване на [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]], което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: [[Англо-австроунгарско споразумение (1878)|Англо-австроунгарско]] и [[Англо-турско споразумение (1878)|Англо-турско]].&nbsp;<ref name="Meyer1963">{{икона|de}} ''Weltgeschichte: Schicksale dерdеp Menschheit von dерdep Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter'', '''Dr. Hermann Meyer''', Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399 – 400</ref>

Съдбата на България е решена без нито един българин. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]], обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В [[Македония (област)|Македония]] подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в [[Пловдив]] от – Методий. Адресите от Македония Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. Тъй като руската политика, видно от тайното [[Райхщадско споразумение]], не е предвиждала създаването на голяма славянска държава на Балканите, подписките не получат гласност, съответно нито един български представител не отива и не присъства на конгреса.<ref>{{радев-1}}</ref>.

* [[Великобритания]]: [[Бенджамин Дизраели]], [[Роберт Гаскойн-Сесил]], [[Одо Ръсел]],;

* [[Австро-Унгария]]: [[Андраши]], [[Алойс Граф Кароли]], [[Хайнрих Карл фон Хаймерле]],;

* [[Германия]]: [[Ото фон Бисмарк]], [[Бернхард Ернст фон Бюлов]], [[Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст]],;

* [[Италия]]: [[Луиджи Корти]], [[Едуардо до Лоней]],;

* [[Русия]]: [[Александър Горчаков]], [[Пьотър Шувалов]], [[Барон д'Убри]],;

* [[Франция]]: [[Уилиям Анри Уадингтон]], [[Сен Валие]], [[Пол Депри]] и;

* [[Османска империя]]: [[Александър-паша Каратеодори]], [[Карл Детроа]] (Мехмед Али паша), [[Садуллах бей]], [[Мъкртич Хримиян]];

* [[Румъния]]: [[Михаил Когълничану]], [[Йон Братиану]],;

* [[Гърция]]: [[Теодорос Делигянис]], [[Петрос Браилас-Арменис]];

* [[Сърбия]]: [[Йован Ристич]];

* [[Черна гора]]: [[Боцо Петрович]];

[[Файл:Greek-Delegation-Berlin-Congress.jpg|дясноthumb|мини300px|Гръцките пратеници]]

Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].

Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на ''[[Софийски санджак|Софийския санджак'']] (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др.

Конгресът завършва на [[13 юли]] [[1878]] г. с подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Той утвърждава договореното от Русия преди и по време на войната с другите Велики сили, а именно – разпределяне териториите, които преди това са били част от Турската империя. Българският народ не е имал никаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си граници, а историята определя решенията на конгреса, като разпокъсващи България на пет части.

Великите сили постигат почти всичките си цели – създаването на зависима от Високата порта и малка българска държава, анексирането на [[Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария и предоставянето на бесарабските територии на Русия. <ref name="Meyer1963" />

На Балканския полуостров се формират само три напълно суверенни държави – Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго, а част от тях са принудени да се присъединят към Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „''бурето с барут на Европа''“, което ще се „взриви“ през 1914 г. и ще стане конкретният повод за началото на [[Първа световна война|Първата световна война]].&nbsp;<ref name="Meyer1963" />

* Т.Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Ikonomov_Protrkolite_na_Berlinskija_Kongres.pdf]

* К.КОСЕВКосев.САН Сан-СТЕФАНСКИЯТСтефанският МИРЕНмирен ДОГОВОРдоговор: ЗАДзад КУЛИСИТЕкулисите НАна ДИПЛОМАЦИЯТАдипломацията [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_S_STEFANO.pdf]

* К.КОСЕВКосев. ЗАДЗад КУЛИСИТЕкулисите НАна БЕРЛИНСКИЯберлинския КОНГРЕСконгрес Ии РОДИЛНИТЕродилните МЪКИмъки НАна ТРЕТАТАТретата БЪЛГАРСКАбългарска ДЪРЖАВАдържава. С. 2008 г.[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_Zad_kulisite_na%20Berl_kongr.pdf]