Андроник Йосифчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
Андроник Йосифчев е роден в 1816 година в [[Охрид]], тогава в Османската империя. Андроник е най-малкият от три сестри и двама братя, а баща му се занимава с търговия на кожухарство. Започва да учи в новото училище в Охрид, в което се преподава на гръцки език. Ученик е на [[Димитър Миладинов]], който му преподава гръцки, френски и италиански и при когото завършва среднто си образование. По желание на Миладинов Андроник става негов помощник.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 473.]</ref> След като завършва охридската гимназия, Йосифчев за кратко се занимава със занаята на баща си.
След като Миладинов напуска Охрид, митрополит [[Калиник Преспански и Охридски]] назначава Андроник за учител в града в 1838 година. Учителстването на Андроник в Македония продължава 45 години, като в родния си град с прекъсвания преподава 24 години. В [[Ресен]] учителства една година. Около 1850 година учител в [[Дойран]] е Йосифчев, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref> След това става учител в [[Кукуш]]. Въпреки
Йосифчев работи като учител в [[Нигрита]] четири години, в [[Струга]] - две години, в [[Търново (Община Битоля)|Търново]], Битолско - една година, в Дойран - две години и в [[Маловище]] и [[Магарево]] — по една година. Съдейства за въвеждането на български език като официален в училищата и църквата в Дойран в 1871 година.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_bm_a-josifchev.htm#474_1 Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 475.]</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]].
| |||