Местен падеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-==Използвани източници== +== Източници ==) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 10x заглавие-стил, 5x кавички, 2x тире, интервал (ползвайки Advisor) oldid |
||
Ред 1:
'''Местният падеж''' или '''локативът''' ({{lang-la|casus locativus}}) е [[падеж (граматика)|падежна форма]], която преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа. В общи линии, в [[български език|български]] съответства конструкция с някой от [[предлог|предлозите]]
== Местният падеж в различни езици ==
Местният падеж съществува в много езици, например [[Алтайски езици|алтайски]], [[Индоевропейски езици|индоевропейски]] и [[уралски езици|уралски]] езици.
=== Индоевропейски езици ===
'''Местният падеж''' (наричан в [[руски език|руската]] граматика '''предложен падеж''') се среща в:
* повечето съвременни [[Славянски езици|славянски]] и в [[Балтийски езици|балтийските]] езици;
Ред 10:
* някои съвременни [[Индия|индийски]], като например [[марати]], в който [[аблативен падеж|аблативният падеж]] е изчезнал, или при необичайна архаична употреба в някои съвременни индийски езици.
==== Славянски езици ====
В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен ''предложный падеж''. В [[праславянски език|праславянски]], а също така и в [[старобългарски език|старобългарски]] се среща '''безпредложен местен падеж''': ''архиепископъ Цѣсари градѣ'' (архиепископ в Цариград), ''И исцѣлѣ отрокъ томь часѣ'' (и момчето оздравя в същия час) ([[Евангелие от Матей|Матей]], 17:18). Освен това, има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж: ''горѣ'', ''долѣ'' (''долоу''), ''вънѣ'', ''низоу'', ''зади'' и т.н. Безпредложният местния падеж в старобългарски е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като ''коснѫти сѧ'', ''прикосѫнти сѧ'' (да се докосна), например ''Къто прикоснѫ сѧ ризахъ моихъ'' (Кой се допря до дрехите ми?) ([[Евангелие от Марко|Марко]], 5:30), ''Мъногы бо исцѣлилъ, ѣко нападати емь да сѧ прикоснѫтъ емь'' (Защото беше изцелил мнозина, онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него) (Марко, 3:10).
Ред 34:
: ''рус.'': ''лицо в морщинах'' (лице [покрито] с бръчки)
==== Остатъци от местен падеж в съвременния български език ====
В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно [[творителен падеж|творителният]] и местният.
Ред 43:
Срещат се и при [[съществително име|съществителни]]:
* ''в къщи'', ''на яве'' (''съвременна книжовна норма'': вкъщи, наяве).
Остатъци от форми на местен падеж [[множествено число]] обаче в съвременния български език не се откриват.
=== Турски ===
Местен падеж съществува в [[Турски език|турски]]. Например, на турски ''elim'' означава ''моята ръка'', а ''elimde'' означава ''в моята ръка'', ''bura'' означава ''това място'', а ''burada'' означава ''тук'', така че местният падеж в турски се означава, като се използват [[наставка|наставките]] ''de'' и ''da''.
=== Фински ===
Във [[Фински език|фински]] има два други падежа с такава функция: [[инесивен падеж|инесивен]] (
* ulko'''na''' 'навън'
* koto'''na''' 'в къщи'.
Във финската граматика местният падеж се разглежда като преминал в [[есивен падеж|есивния]] (уподобителен падеж). Неговото окончание е
=== Инари-саамски ===
В [[инари-саамски език|инари-саамския език]] наставката за местен падеж е
* kyelee'''st''' 'в езика'
* kieđa'''st''' 'в ръката'.
=== Унгарски ===
В [[унгарски език|унгарски]] има девет подобни падежа, но името местен падеж съответства на формите, окончаващи на
Примери:
Ред 73:
Наставките ''-ban/-ben'' при имената на градове са в инесивен падеж, а ''-on/-en/-ön'' са в супересивен падеж.
=== Японски ===
В японски във функцията на местен падеж се използват форми за [[творителен падеж]] с наставка ''de'', например: sabaku-no hoshi-'''de''' (на пустинната планета).
== Използвана литература ==▼
▲==Използвана литература==
* Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова ''Словарь-справочник лингвистических терминов'', Москва, 1976
* ''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979
Line 89 ⟶ 86:
* Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев ''Старобългарски език. Текстове и речник'', С. 1976
* ''Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII век'', С. 1975
{{Превод от|en|Locative case|18961760}}
[[Категория:Падежи]]
| |||