Михаил Тал: Разлика между версии

50 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
(== Източници == <references />)
No edit summary
|място-държава = 1 (за всички времена)
}}
'''Михаил Нехемиевич Тал''' (на [[латвийски език{{lang-lv|латвийски]]: Mihails Tāls}}) е осмият [[световно първенство по шахмат|световен шампион]] по шахмат и [[журналист]]. През [[1960]] г. побеждава [[Михаил Ботвиник]] с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по [[шахмат]] за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички други – година и 5 дни ([[Василий Смислов]] царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през [[1961]] г. в мача-реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.<br />
Аабсолютен световен рекордьор по броя на последователните игри без загуба – 7 турнира и 93 партии.<br>
[[Първенство по шахмат на СССР|Шампион на СССР]] за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на [[Латвийска ССР|Латвийската ССР]] (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на [[СССР]], трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, [[Заслужил майстор на спорта на СССР]] (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970).<br> Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския Съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица) <ref name="Валиев">[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/90737 Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая], газ. „[[:ru:Советский спорт]]“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).</ref>.
От 15 март до 12 май 1961 г. в московския естраден театър се провежда [[Световно първенство по шахмат 1961|мачът-реванш между Ботвиник и Тал]]. Главен арбитър отново е Щалберг и секундант на Тал – отново Кобленц. Ботвиник се отказва от помощник. След първите 8 партии Ботвиник има минимално преимущество от 4,5:3,5 т. при 1 единствено реми. Мачът е най-резултатният от всички следвоенни мачове – само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал е повален и от азиатски грип. Поддържа телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-ата партия удържа победа след 10-часова борба. Но самия мач губи с 8:13 т. (+5 -10 =6) и става най-младият в историята световен ексшампион по шахмат. След спечелване на реванша Ботвиник заявява: „Ако Тал се научи правилно да се програмира, то с него ще бъде невъзможно да се играе“. Обаче самопрограмирането е било органически чуждо на неговата натура. <ref name="Кругосвет"></ref>
[[Файл:Mikhail Tal 1962.jpg|дясно|thumb|200px|Михаил Тал на 26.04.1962 г.<br>На заден план е президентът на [[ФИДЕ]] д-р [[Макс Еве]]]]
През есента на 1961 г. в [[Блед]] се провежда състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал победа, изпреварвайки с 5,5 т. 2-ия след него. Участват 15 гросмайстори и 5 майстори, всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник – Фишер, Керес, Петросян, [[Мигел Найдорф|Найдорф]], Глигорич, [[Гелер]], Пахман, Матанович, Олафсон... Тал започва неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът водят класирането. Преди последния кръг Тал повежда с 0,5 т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показва, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея печелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1 т. Малко след това дели 4 – 5 място на 29-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] в Баку.
 
През март 1962 г., 2 месеца до [[турнира на претендентите]] в [[Кюрасао]], получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи, 8 ремита и 10 загуби (4 кръга с 8 участника по 4 партии всеки срещу всеки). Така опитът му за нов мач с „патриарха“ Ботвиник се проваля <ref>''Кобленц, А. Н. Воспоминания шахматиста. С 195.</ref><ref>''Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 473.</ref>.<br>
== Последни изяви ==
Въпреки постоянните си здравословни проблеми Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си.<br>
Своята последна официална партия Тал изиграва вече тежко болен – на 5 май 1992 година на турнира в [[Барселона]], в който той с 5½ точки от 11 заема място в долната част на таблицата <ref>[http://www.365chess.com/tournaments/Barcelona_1992 Турнир в Барселоне (1992)]</ref>. Негов съперник е [[Владимир Акопян]] и тази партия Тал печели. На 28 май Тал заема 3-то място в шампионата на Москва по блиц (на първите две са Каспаров, когото Тал побеждава, и [[Евгений Бареев|Бареев]]) <ref>Каспаров Г. К. – Мои великие предшественники. Т. 2. С 514.</ref>. Тал се подготвя да играе за независима [[Латвия]] на [[шахматната олимпиада]] в [[Манила]], но не смогва да направи това поради влошеното си здраве <ref name="McFadden">[http://www.nytimes.com/1992/06/29/us/mikhail-tal-a-chess-grandmaster-known-for-his-daring-dies-at-55.html McFadden, Robert – Mikhail Tal, a Chess Grandmaster Known for His Daring, Dies at 55], New York Times, (June 29, 1992). Проверено на 26 май 2010. Архивирано от първоизточника на 23 август 2011.</ref>,<ref name="indep">{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/people/obituary-mikhail-tal-1530878.html|title=Obituary: Mikhail Tal|author=[[Hartston, W.]]|date=3 июля 1992|publisher=[[:en:The Independent]]|accessdate=2010-06-01|archiveurl=http://www.webcitation.org/6194YdPtT|archivedate=2011-08-23}}</ref>. Почива на [[28 юни]] [[1992]] г. на 55 години в 15-а болница в [[Москва]]. Като причина за смъртта са посочени „обилно кръвотечение и [[варикоза]] на [[вени]]те на [[хранопровод]]а“ <ref name="Валиев"></ref>. Погребан е на еврейското гробище Шмерли в [[Рига]].
[[Файл:Mikhailtalgrave.jpg|left|мини|237px|Гробът на Михаил Тал в Рига]]
[[Файл:Mihails Tāls plaque.JPG|right|мини|237px|Паметна плоча на дома, в който е живял Михаил Тал в Рига на улица „Кришьяниса Вальдемара“.]]