Ямало-Ненецки автономен окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 32:
=== Релеф ===
Окръгът заема крайния север на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], като релефът е предимно равнинен (средна височина около 100 m) и за него са характерни изоставени древни речни долини, многочислени ниски моренни валове и обилие от езера. На запад се простира тясна полоса от източните склонове на [[Урал (планина)|Полярен Урал]] с максимална височина връх '''Пайер 1472 m''' на границата с [[Република Коми]]. Бреговата линия на [[Карско море]] е силно разчленена и включва два големи полуострова [[Ямал]] и [[Гидански полуостров|Гидански]], разделени от заливите [[Обска губа|Обска]] и [[Тазовска губа]]. На запад от полуостров [[Ямал]] в сушата се вдава заливът [[Байдарацка губа]], а на изток – заливите [[Гиданска губа|Гиданска]] и [[Юрацка губа]]. На север от тях, във водите на [[Карско море]] са разположени островите [[Бели (остров)|Бели]], [[Еленов]], [[Шокалски (остров)|Шокалски]] и др.<ref name="bse"
=== Климат ===
Климатът е континентален. Зимата в крайния север е сурова и продължителна с чести виелици. Средната януарска температура е от -24,5°С (на остров [[Бели (остров)|Бели]]) до -25,7°С (село Нови Порт, на западния бряг на [[Обска губа]]). Лятото е кратко, хладно, много често с отрицателни температури през нощта. Средна юлска температура от 3,6°С до 10,2°С. В южните части на окръга климатът е още повече континентален. Средна януарска температура от -22°С до -25,6°С, а лятото малко по-топло отколкото на север – средна юлска температура от 14,4°С до 15,3°С. Годишната сума на валежите е малка и варира от 220 до 420 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 44 денонощия на север до 120 денонощия на юг. Широко е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"
=== Води ===
На територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг протичат около 50 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 291 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на [[Карско море]]. Главни реки в окръга са: [[Об]] (с най-долното си течение) с притоците си Куноват, Синя, Войкар, Полуй и [[Шчуча]]; [[Надим (река)|Надим]] с притока си Левая Хета; [[Таз]] с притоците си Болшая Ширта, Толка, Часелка и Худосей; [[Пур]] с двете съставящи я пеки [[Айваседапур]] и [[Пякупур]]; [[Месояха]]; Кара; Юрибей; [[Танама]] (ляв приток на [[Енисей]]) и др. Реките в окръга са равнинни, с бавно течение, множество меандри, малък наклон, ниски брегове и текат в широки и плитки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на дъждовното. Водният им режим се характеризира с ниско, разтегнато във времето (до четири месеца) пролетно пълноводие и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври или ноември, а се размразяват от април на юг до юни на север.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2568/Ямало-Ненецкий_автономный_округ «Вода России» – Ямало-Ненецки автономен окръг</ref>
В Ямало-Ненецкия автономен окръг са разположени над 1,05 млн. езера с обща площ около 39 хил.km<sup>2</sup>, като 350 хил. от тях са площ по-голяма от 10 дка. Най-разпространени са ледниковите езера, но се срещат и термокарстови, крайречни, блатни, крайбрежно-лагунни, а по планинските склонове на [[Урал (планина)|Полярен Урал]] – тектонски езера. Най-големите са: Ямбуто и Периптавето на [[Гидански полуостров|Гиданския полуостров]], Яррото 1-во, Яррото 2-ро и Ямбуто на полуостров [[Ямал]]. Блатата и заблатените земи заемат 147 988 km<sup>2</sup>, 19,24% от територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг.<ref name="water"
=== Почви, растителност, животински свят ===
За северните части на окръга са характерни тундрово-торфено-блатните почви, за южните части – торфено-подзолисти и подзолисто-блатни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Тундрата и лесотундрата заемат около 3/5 от територията на окръга, като широко е развита торфено-сфаговата растителност. В южните части, основно по долините на реките има гори от сибирска лиственица, смърч и кедър. В тундрата обитават: северен елен, бял заек, песец, вълк, хермелин, а в южните гористи части – собол, бялка, североамериканска катерица и множество прелетни птици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.<ref name="bse"
== Население ==
Ред 49:
== Административно-териториално деление ==
[[
В административно-териториално отношение Ямало-Ненецкия автономен окръг се дели на 6 окръжни градски окръга, 7 муниципални района, 8 града, в т.ч. 6 града с окръжно подчинение и 2 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.
Ред 68:
| 2.Лабитнанги || align="right" | 22 || align="right" | 26 281 || гр. [[Лабитнанги]] || align="right" | 26 281 || align="right" | 20 ||
|-
| 3.Муравленко || align="right" | || align="right" | 32 540 || гр. [[Муравленко]] || align="right" | 32 540 || align="right" | 480<ref name="по въздушен път"
|-
| 4.Нови Уренгой || align="right" | 111 || align="right" | 113 254 || гр. [[Нови Уренгой]] || align="right" | 113 254 || align="right" | 450<ref name="по въздушен път"
|-
| 5.Ноябърск || align="right" | 189 || align="right" | 106 879 || гр. [[Ноябърск]] || align="right" | 106 879 || align="right" | 560<ref name="по въздушен път"
|-
| 6.Салехард || align="right" | 1 018 || align="right" | 48 794 || гр. [[Салехард]] || align="right" | 48 507 || align="right" | ||
| |||