Спасеният език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: {flag| → {флагче с име| редактирано с AWB |
→Нобеловата награда: кор факт грешка |
||
Ред 21:
''''''„Спасеният език. Историята на една младост“'''''' ({{lang-de|Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend}}) е първи том от [[автобиография|автобиографична]] поредица на [[Австрия|австрийския]] писател от еврейски произход [[Елиас Канети]] (1905-1994), публикуван през [[1977]] г.<ref>Канети, Елиас. „Спасеният език“. Превод от немски Елисавета Кузманова, изд. „Народна култура“, София, 1981 г.</ref> Другите два тома са ''„Факел в ухото“'' (1980) и ''„Игра с очи“'' (1985).
Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1981]] година за за цялостното си творчество.
Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1981]] година за книгата ''„Спасеният език“'', разказваща за неговото детство. Основната мисъл в тези ранни спомени е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето – [[Марсел Пруст]], [[Анри Бергсон]] са добри примери за това. От значение е и описанието, което той прави на родния си град [[Русе]] (наричан от него Русчук), както и на българите. Книгата се състои от пет части – ''[[Русе]]'' (1905-1911), ''[[Манчестър]]'' (1911-1913), ''[[Виена]]'' (1913-1916), ''[[Цюрих]]-Шойхцерщрасе'' (1916-1919), ''Цюрих-Тифенбрунен'' (1919-1921).▼
== Описание ==
▲
== Русчук ==
| |||