Опашка (абстрактен тип данни): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Примери за използване на опашка: стринг > низ редактирано с AWB |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
'''Опашката''' ({{lang-en|Queue}}) в програмирането е вид [[абстрактна структура от данни]] и е представител на абстрактните типове данни ([[АТД]]). Опашките спадат към линейните (списъчни) структури от данни, заедно със [[Списък (програмиране)|списъците]] и [[стек (структура от данни)|стековете]]. Опашката представлява крайно, линейно множество от елементи, при което елементи се добавят само най-отзад (enqueue) и се извличат само най-отпред (dequeue). Абстрактната структура опашка изпълнява условието "първият влязъл първи излиза" (FIFO: First-In-First-Out). Това означава, че след като е добавен един елемент в края на опашката, той ще може да бъде извлечен (премахнат) единствено след като бъдат премахнати всички елементи преди него в реда, в който са добавени.
Line 5 ⟶ 4:
== Статична реализация ==
[[Файл:QUEUE-STATIC.jpg|рамка|
Статичната опашка се реализира с помощта на [[Масив (програмиране)|масив]]. В даден момент началото и краят на опашката сочат към определени индекси от масива. Когато се добавя нов елемент той се поставя на индекса след края на опашката и краят вече сочи към новия елемент. Когато се премахва началото на опашката, елементът на началния индекс се изтрива и началото започва да сочи към следващия индекс. По този начин с добавяне и извличане на елементи от опашката тя се движи към края на масива. В даден момент краят на опашката достига до последния индекс на масива и се оказва, че размерът на масива не е достатъчен въпреки, че опашката не запълва всичките му елементи.
:- ако равенството се е получило след премахване на елемент, опашката е останала празна.
:- ако равенството се е получило след добавяне на елемент, то опашката е препълнена.
Line 13 ⟶ 12:
== Динамична реализация ==
[[Файл:QUEUE-DYNAMIC.jpg|рамка|
При динамичната реализация на опашката елементите не се намират в последователни адреси на паметта, както е при реализацията с масиви. При динамичните структури всеки елемент от опашката съдържа две части - обект и указател към следващия елемент. По този начин се образува свързан списък. Известен е адресът на първия елемент в опашката, а адресите на всички останали елементи не са достъпни директно. Достъпът до тях се осъществява като се премине през указателите на всички предшестващи елементи. Последния елемент в опашката има указател, който не сочи към друг елемент, докато не се добави нов елемент накрая. Тогава указателят на елемента, който досега е бил последен започва да сочи към новия елемент. Указателят на новия елемент не сочи към елемент, докато не бъде добавен нов елемент и т.н. В началото на опашката е елементът, който вече може да бъде извлечен. Към този елемент няма насочен указател.
| |||