Леонардо да Винчи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 121:
През май 1513 година в [[Рим]] е избран за папа под името [[Лъв Х]] синът на Лоренцо Медичи – Джовани. На Лъв Х принадлежи изречението: ''„Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“'' Той се заобикаля с художници и поети. За него работят [[Рафаел]] и [[Микеланджело]],{{hrf|Chiesa|1967|86}} но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: ''„тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“''. Като чува за това, папата казва: ''„Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“'' Покровител на Леонардо в Рим е [[Джулиано Медичи]], брат на Лъв Х.
[[Картинка:Mona_Lisa,_by_Leonardo_da_Vinci,_from_C2RMF_retouched.jpg|мини|200px|''„[[Мона Лиза]]“
Престоят на да Винчи в [[Рим]] е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан – търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата.
Ред 141:
== Личен живот и сексуалност ==
{{основна|Личен живот на Леонардо да Винчи}}
Запазени са съдебни архиви, според които през 1476 г. Леонардо и трима други младежи са обвинени в [[содомия]], но са оправдани.{{hrf|Chiesa|1967|83}} Обвинението е снето поради липса на доказателства. Съществуват спекулации, че това се дължи на връзката на един от обвиняемите – Леонардо де Торнабуони с [[Лоренцо де Медичи]], чието семейство използвало влиянието си, за да парира евентуален процес.<ref>{{cite web|url=http://www.bnl.gov/bera/activities/globe/leonardo_da_vinci.htm |title=How do we know Leonardo was gay?|publisher=Bnl.gov |date=2001-05-03 |accessdate=2011-10-29}}</ref> След обвиненията в содомия Леонардо определено държи личния си живот в тайна. Сексуалността му е била обект на сатира, анализи и спекулации. Тази тенденция започва през XVI и се възражда през XIX век, най-вече благодарение на [[Зигмунд Фройд]].<ref>Вж. ''[[Един спомен от детството на Леонардо]]''.</ref> Въпреки строгите закони срещу содомията, по това време във Флоренция [[хомосексуалност]]та е част от живота на много художници. През целия си живот Леонардо се обгражда с красиви младежи, а творбите му са пропити от дълбоко преклонение пред мъжката красота. От друга страна няма данни Леонардо да е бил интимен, включително в близки приятелски отношения, с каквато и да е жена. Пренебрежението на Леонардо към жените е очевидно и в изобилието от негови студии на мъжко голо тяло, за разлика от тези за женско, малко от които изследват форми от врата надолу, а там, където са изобразени интимните части на тялото, те са неточни и разкривени.<ref name="Pastore 2006">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.glbtq.com/arts/leonardo_da_vinci.html | заглавие = Leonardo da Vinci | достъп_дата = 06.12.2012 | фамилно_име = Pastore | първо_име = Julia | дата = 31.10.2006 | труд = glbtq: An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual, Transgender, and Queer Culture | издател = glbtq, Inc. | език = en }}</ref> Множество изследвания се фокусират върху евентуалната хомосексуалност на да Винчи и ролята ѝ в изкуството му, в частност по отношение на [[андрогиния]]та и еротиката в картините ''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|„Йоан Кръстител“]]'' и ''[[Бакхус (Леонардо)|„Бакхус“]]'', както и серия еротични скици.{{hrf|Rocke|1998|148}}{{hrf|Rocke|1998|298}} Най-интимни взаимоотношения поддържал с учениците си Джакомо де Капроти (Салай) и Франческо Мелци. В писмо до братята на Леонардо, с което ги информира за смъртта на учителя си, Мелци описва отношенията с учениците му като едновременно пропити с обич и страст.{{hrf|Kemp|2004|46}} От XVI век насам се твърди, че тези отношения имат и сексуален характер.
|