Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии

|резултат = Победа за [[Русия|Руската империя]]. Териториална подялба на османски владения между [[Велики сили|Великите сили]]. [[Карс]] и [[Южна Бесарабия]] стават част от Руската империя. [[Великобритания]] придобива остров [[Кипър]]. [[Австро-Унгария]] окупира [[Босна и Херцеговина]]. Възстановяване на българската държавност чрез създаване на васално [[Княжество България]]. Признаване на независимостта на васалните дотогава княжества [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]].

Поводът за войната е [[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)|Въстанието в Босна и Херцеговина (1875)]], [[Априлско въстание|Априлското въстание в България (1876)]] и [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]]. Участници са [[Османската империя]] срещу [[Руска империя|Русия]], [[Обединено княжество Влашко и Молдова|Румъния]], [[Княжество Сърбия|Сърбия]] и [[Княжество Черна гора|Черна гора]].

Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]. В [[Босна и Херцеговина]] започва [[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)|антиосманско въстание]], предизвикано от общата ''криза'' на финансово съсипаната [[Османска империя]]. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]], а на [[20 април]] започва [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в България.

На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното [[Райхщадско споразумение]], в което [[Австро-Унгария]] и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на [[Балканите]] няма да се създаде голяма славянска държава. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна [[Южна Бесарабия]] (под руска власт и в периода 1812 – 1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна [[Северна Добруджа]] към Румъния след войната. Райхщадското споразумение е разширено с [[Будапещенска конвенция|Будапещенската тайна конвенция]] между Австро-Унгария и Русия,<ref>[http://istmat.info/node/27176 Тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия (на руски език)]</ref>, както и споразумението между Русия и [[Великобритания]] от 30 май 1878 г.<ref>[http://istmat.info/node/27183 Споразумение между Великобритания и Русия за изменение на Санстефанския договор (на руски)]</ref>

Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с [[Турция]]. Негов автор е генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. [[Априлско въстание|Бруталното потушаване на Априлското въстание]] предизвиква широк отзвук в цяла [[Европа]] в подкрепа на българската национална кауза. През август 1876 г. [[Османска армия|османската армия]] нанася поражение на [[Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)|сръбските сили]]. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.

През декември 1876 г. е свикана [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за [[автономия]] на [[Босна]] и [[България]]. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова [[конституция]], гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

[[Картинка:Alexander II of Russia by N.Lavrov (1868, Museum of Artillery).jpg|лявоthumb|миниleft|200п150px|Император [[Александър II (Русия)|Александър II]]]]

За действия на [[Кавказки фронт|Кавказкия фронт]] е създадена Действуваща армия от 100 000 войника (командир, великия княз [[Михаил Николаевич]]).

[[File:Ahamid.jpg|миниthumb|150px|left|Султан Абдул Хамид II]]

[[Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)|Османските сили]] (командир, [[Абдул Керим Надир паша]]) имат в началото на м.месец юни 280&nbsp;000&nbsp;войника на Балканския полуостров. От тях 190&nbsp;000 за преки действия срещу Русия, както и предимството на изградени преди войната [[Четириъгълник на крепостите|крепости]]. Те разполагат и с пълен контрол в [[Черно море]] и патрулни кораби по р. Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от [[Великобритания]] и [[САЩ]], артилерийско въоръжение от [[Германия]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 65 – 68</ref>. За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70&nbsp;000 войника (командир, [[Ахмед Мухтар паша]]).

В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река [[Дунав]] и я минира .<ref>Освободителната война 1877 – 1878,С.,1986,Хроника на войната, с. 7,8,9,10</ref>. Създадена е възможност за пресичането и&#768; във всяка точка. На 10/[[22 юни]] [[Долнодунавски отряд|Долнодунавският отряд]] под командването на генерал-лейтенант [[Аполон Цимерман]] [[Десант при Галац|форсира р. Дунав между Галац и Браила]], като впоследствие заема [[Северна Добруджа]].<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 267.</ref> На 12/[[24 юни]] руската [[артилерия]] започва да обстрелва [[Русе]] и [[Тутракан]], с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район.

На 15/[[27 юни]], руски части (командир, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]), извършват [[Битка при Свищов|десант през р. Дунав при Зимнич-Свищов]]. Създаден е сигурен [[плацдарм]]. Инженерните части (командир генерал-майор [[Александър Деп]]) построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] при [[Свищов]] и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг.<ref>Освободителната война 1877 – 1878,ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 10,87,134,162</ref> В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус (командир [[Осман паша]]) да се предвижи в направление [[Видин]]-[[Никопол]] и атакува флангово от запад руските сили. На [[Източнодунавска армия|Източнодунавската армия]] от района на ''[[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен]]'' (командир Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]) е заповядано да застраши от изток руските сили.

Чрез бързо придвижване на Предния отряд в [[Южна България]] и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната.<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986,с. 158 – 159</ref>.

На 23 юни/[[5 юли]] руски войски под командването на генерал-майор [[Александър Арнолди]] освобождават [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и установяват контрол над стратегически важния [[Беленският мост|Беленски мост]] над река [[Янтра]], където се пресичат пътищата [[Русчук]] – [[Велико Търново]] и [[Шумен]] – [[Плевен]]. От 8/[[20 юли]] до 1/[[13 август]] там се установява главната квартира на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]], който провежда два военни съвета – на 5 и 10 август. На 25 юни/[[7 юли]] части от Предния отряд влизат във [[Битка при Велико Търново|Велико Търново]], а на 4/[[16 юли]] [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход]]. На 7/[[19 юли]] е установен контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], имащ значение за връзките между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]] (вж. [[Шипченска битка (юли 1877)]]). С тези действия пътят за настъпление към [[Цариград]] е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори [[Битка при Стара Загора|превзема Стара Загора]].<br>На 4/[[16 юли]] Западният отряд успява да превземе Никопол (вж. [[Битка при Никопол (1877)|Битка при Никопол]]). Придвижващият се към града [[Осман паша]] е принуден да се насочи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни (8/[[20 юли]] и 18/30 юли) (вж. [[Обсада на Плевен]]). Получава подкрепления и корпусът прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]].<ref>Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900

Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 52</ref>.

[[Картинка:Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg|лявоthumb|325px230px|миниleft|Позиция на Шипка, художник Василий Верешчагин]]

''Епопеята на Шипка'' осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България и съединяването и&#768; със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава [[Шипченски отряд|Шипченският отряд]]. В състава му е [[Българско опълчение|Българското опълчение]].<ref>Дойнов Стефан, Българската общественост и Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), София, 1978</ref>. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор [[Николай Столетов]] и подкрепленията от части на [[Южен отряд|Южния отряд]] (командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната (вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978,с. 132 – 147</ref>).

[[Картинка:Zahvat grivickogo reduta.jpg|миниthumb|325px300px|Атака на Гривишкия редут, художникхуд. Николай Дмитриев-Оренбургски]]

Неуспешните атаки за [[Обсада на Плевен|превземане на Плевен]] блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)|поисканите от Румъния подкрепления]]. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември-1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен. Наложен е плътен блокаден пръстен. <ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978,с. 170 – 175</ref>/. (вж. [[Битка при Ловеч]],, [[Битка при Горни Дъбник]], [[Битка при Телиш]], [[Битка при Враца]], [[Битка при Оряхово]], [[Битка при Тетевен]], [[Битка при Арабаконак]] и [[Битка при Елена]]). Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/[[10 декември]], Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на река [[Вит]]. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.

На Източния фронт руските сили налагат волята и стратегическия си план в битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]] и [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка-Тръстеник]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978,с. 223 – 230</ref>.

[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Последван е от Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|Преминаването на Троянския отряд (командир генерал-лейтенант Павел Карцов)]] отвлича вниманието на османското командване от направлението на главният удар .<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 199 – 207</ref>. На 28 декември/[[9 януари]], Южният отряд в [[Шейновска битка]] обкръжава и пленява Централната армия (командир [[Вейсел паша]]). На османските въоръжени сили са нанесени непоправими загуби.

Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировката на [[Сюлейман паша]]. На 4/[[16 януари]] е превзет [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]], а на 8/[[20 януари]] руските войски влизат в [[Одрин]].<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978,с. 230 – 235</ref>.

Русия и Османската империя разглеждат [[Кавказки фронт|Кавказкия фронт]] като спомагателен за хода на войната. Основна задача на кавказките руски сили е осуетяване прехвърлянето на противникови сили на Балканския полуостров.

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20-на км от [[Цариград]]. Победата е пълна. [[Великобритания]] изпраща в [[Мраморно море]] боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на [[Велики сили|Великите сили]] на 19/[[31 януари]] Русия сключва с Османската империя [[Одринско примирие|Одринското примирие]], с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/[[3 март]] Русия и Османската империя подписват предварителния [[Санстефански мирен договор|Санстефански договор]]. Според него [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]] получават пълна [[независимост]]. България се създава като автономно [[трибутарно княжество]]. Територии на Османската империя се поделят между [[Велики сили|Великите сили]].

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария,<ref>''Покровский М.'' Русская история с древнейших времен. При участии Н. Никольского и В. Сторожева. – М., 1911, т. 5, с. 309 – 318.</ref> както и между Русия и Великобритания, <ref>Договори между Русия и Австро-Унгария, по-специално: Райхщатският договор от 8 юли 1876 г. и Будапещенската тайна конвенция от 15 януари 1877 г., както и договорът с Великобритания за изменение на Санстефанския договор от 30 май 1878 г. Всички договори – тук: http://istmat.info/node/27109</ref> няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с [[Цариградски договор (1879)|Цариградския договор]] между Русия и Османската империя.

<gallery classcaption="center" modeclass="packed" heights="150px" caption="Галерияcenter">