Опера-буфа: Разлика между версии

'''Опера-буфа''' ({{lang-it|opera buffa}}, в мн.ч. - ''opere buffe'') е [[Комедия|комичен]] [[Опера|оперен]] [[жанр]], получил своето начало в [[Неапол]] в края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]].<ref name="Brit">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/429831/opera-buffa Encyclopedia Britannica/Opera buffa]</ref> В [[Италия]] и другаде в [[Европа]] [[музика]]лната [[драма]], известна като опера, е твърдо установена, но е подложена на много модификации, които по-късно сея отразяватпроменят като важни промени при/от възникването на новия жанр вдо опернатанаши музикадни/. Тези промени започват през 1720-те годинигодина и създават две видимо различни форми на операта в Италия - едната е тип сериозна [[трагедия]], известна като [[опера-серия]], а другата е по-лека, с по-земен и комичен стил, наречена опера-буфа. Двата стила имат обща основа, но са подложени на различни влияния, които ги оформят такива, каквито ги познаваме днес.<ref name="Rise">[http://www.imagi-nation.com/moonstruck/spectop001.html Moonstruck Drama Bookstore/The Rise of Light Opera]</ref><ref name="Журнал">[http://www.art-storona.ru/2007/4/article8.php Журнал „Введенская сторона“/Опера]</ref><ref name="Italy">[http://www.nthuleen.com/papers/M52opera.html Serious and Comic Opera in Eighteenth-Century Italy]</ref>

Жанрът опера-буфа започва да се развива и се изгражда от хумористичните [[Интермедия|интермедии]]. По това време в Италия съществува практиката между трите акта на опера-серия, по време на двата антракта, да се вмъкват комични музикални сцени, които да разведрят настроението от сериозното и обикновено трагично действие.<ref name="Речник">Светослав Четриков - "Музикален терминологичен речник"/изд. "Наука и изкуство", София/1969/стр.226</ref> Постепенно тези интермедии се разширяват тематично и като времетраене и се превръщат в самостоятелни комични опери.<ref name="Rise"/><ref name="Журнал"/> Комичните епизоди се обединяват в единен [[сюжет]] и се оформят като самостоятелно произведение, обикновено в две действия.<ref name="Речник"/> Първа стъпка в това обединяване на интермедиите прави италианският [[композитор]] Никола Бонифачо Логрошино. Той събира няколко сцени, обособявайки различните части на операта, и написва общ финал. Известен е обаче само на местнов нивоИталия и неговата идея не получава популярност. Затова славата на пръв създател на новата форма се пада на по-младия [[Джовани Батиста Перголези]].<ref name="Rise"/> Най-ранната опера от този жанр, която все още се играе по световните сцени, е неговата "Слугинята-господарка", поставена през [[1733]] г.<ref name="Brit"/><ref name="Rise"/> В продължение на много години тя остава най-добрият пример за написване на опера-буфа. [[Оркестър]]ът е ограничен до обикновен [[Струнен инструмент|струнен]] [[квартет]], има само две певчески роли - [[сопран]] и [[Бас (гласов обхват)|бас]], но действието е така завладяващо, а музиката толкова жива и разнообразна, че [[премиера]]та на операта има невероятен успех.<ref name="Rise"/><ref name="Italy"/> До средата на 18 век, опера-буфа постепенно се разпространява от родното сий място Неапол, през [[Рим]] и в цяла Италия. До [[1780]] г. в Европа са останали много малко оперни театри, които все още представят само опера-серия.<ref name="Metroprlitan">[http://archive.operainfo.org/broadcast/operaBackground.cgi?id=111&language=1 The Metroprlitan Opera/International Radio Broadcast Information Center/Opera Buffa]</ref><ref name="San Diego">[http://www.lyricoperasandiego.org/resource_library/GeneralHistory.htm Lyric Opera San Diego/Singing Theatre: A Brief History]</ref>

При създаването си опера-буфа се основава главно на италианските [[бит]]ови сюжети и черпи вдъхновението си от тях.<ref name="Журнал"/> Обикновено участват две групи действащи лица – [[хумор]]истично представени мъже и жени и двама или повече влюбени.<ref name="Brit"/> Героите са [[Литературен герой|персонажи]], съществуващи в реалния живот – [[Търговец|търговци]], кокетки, прислужници, [[рибар]]и, [[Гондола|гондолиери]], пияни [[Градинарство|градинари]], стиснати старци, подли стари камериерки. Всички те са противопоставени на представителите на [[аристокрация]]та в тяхната социална и семейна среда.<ref name="Журнал"/><ref name="Речник"/><ref name="Metroprlitan"/> Много от тези оперни [[Спектакъл|спектакли]] са посветени на [[суета]]та, [[глупост]]та и дори скъперничеството. Вместо възвишените и често нереалистични [[Чувство|чувства]] в опера-серия, в тях се изразяват познатите на всички [[любов]], [[ревност]] и силна [[страст]].<ref name="Metroprlitan"/> Със [[смях]] и шеги хората от народа обикновено ловко въртят на пръста си своите господари.<ref name="Журнал"/> Финалът е продължителен, написан по всички правила на оперното [[изкуство|изкуство,]] и включва всички главни действащи лица.<ref name="Brit"/> Финалните [[дует]]и, с които до този момент е завършвала всяка опера, са значително разширени и се превръщат в пълномащабни ансамбли, особено в творбите на [[Балтасаре Галупи]] и [[Доменико Чимароза]].<ref name="Italy"/> Самите опери се отличават с живо действие и [[Импровизация|импровизации]] и са по-близо до действителността от представителите на опера-серия. Действието обикновено се развива стремително и весело, със занимателен сюжет и прости, мелодични вокални партии, напомнящи [[Народно творчество|народните песни]]. По-голямата част от музиката е изцяло подчинена на [[текст]]а, а [[пеене]]то е изключително гъвкаво и чувствително и може свободно да изразява [[Емоция|емоции]], чрез [[мелодия]], която следва [[ритъм]]а на [[реч]]та. Голямата популярност на [[Музикален стил|стила]] се дължи на това, че комичното действие е по-забавно и по-лесно разбираемо от трагичното, а и понякога [[Нонсенс|абсурдността]] на сериозната форма действа отрицателно върху [[публика]]та.<ref name="Rise"/> В съответствие с поднасянето на [[сцена]]та на ежедневни събития и обикновени [[Литературен герой|герои]], опера-буфа се пише на език, разбираем за обикновените хора.<ref name="Development">[http://operabuffa.com/the-development-of-opera-buffa The Development of Opera Buffa]</ref> Често е изпъстрена с местни [[диалект]]и, поради което привлича по-широка [[аудитория]].<ref name="Metroprlitan"/> Силата и [[тоналност]]та на [[глас]]а също се различават при двата типа опери. Докато при опера-серия преобладават високите сопранови гласове на певици и [[кастрат]]и, в опера-буфа за главния герой се използва обикновено дълбок нисък бас-буфо и неговите арии често се изпълняват в много бързи [[речитатив]]и.<ref name="Development"/> В произведенията от този жанр много пъти се използват герои и ситуации на италианската [[Комедия дел арте]]. В тях са включени по-малко зрелищни ефекти, постановките са по-евтини от тези при опера-серия, [[Цена|цените]] на [[билет]]ите обикновено са по-ниски и са привлекателни за обикновените хора.<ref name="San Diego"/> Опера-буфа постепенно печели все повече привърженици и става любим жанр за голяма аудитория в цяла Европа.<ref name="Журнал"/> През втората половина на 19 век, характерът на оперните произведения от жанра се променя и вече не е чисто комичен или [[Пародия|пародиен]]. Вместо това оперите често представляват сантиментални, полусериозни произведения с комичен елемент. Включват се и нови персонажи, които не участват в лудориите на останалите герои. Музиката в този по-късен период се характеризира с по-голяма независимост на оркестровите и инструментални части.<ref name="Italy"/>