Мадара (археологически резерват): Разлика между версии

Може с основание да се смята, че '''Мадра / Мадара''' е било название на (пра)българско светилище. Защото от една страна, то е еднакво с името на древната свещена планина Мадара / Мандара. Но понятието има и пряк религиозен смисъл в древните индоевропейски езици (индоевропейски произход имат и предците ни – пра-българите, както вече е доказано и чрез генетичните изследвания на кости от техните некрополи), като авестийското ''мадра'', древно индийското ''мантра'', кашмирско ''мотхар'' (заклинание), ленди ''мандр'' (магия), вахански ''мъйтр / мътр'' (гадание, предсказание, предзнаменование), ''мат'' (остроумен) и др. (Этимологический словарь ваханского языка, И. М. Стеблин-Каменский). От този корен и понятие, произлиза българската дума ''мъдър'' / ''мъдрец'', значеща буквално маг-жрец, заклинател и гадател-предсказател, откъдето придобива значението и на знаещ – виждащ, познаващ същността на нещата и на бъдещето. Поради това, в старобългарските извори се казва, че старите жреци на езическата вяра са наричани ''мъдреци''. Това значение на названието се открива в правило 61 на VІ църковен събор, осъждащо възприемащите езическата вяра и нейните жреци: ''Този, който се е поддал на влъхвуване или така наречените мъдреци…'' Всички тези значения има българската свещена планина (плато) с крепост върху нея, която е била и българско езическо светилище – Мадра / Мадара (=авест. мадра) или Мундра-га (=ленди мандр; др. инд. мантра). Тя вероятно е била българското царско светилище, доколкото според преданието е съществувал някога (а той и днес съществува) пряк път от Плиска през Калугерица до Мадара.{{източник||2018|06|15}}