Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии

м
форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x тире-числа, 3x заглавие-стил, 28 интервала, тире (ползвайки Advisor)
(Замяна на файла „Romanov_Flag.svg“ с Flag_of_the_Russian_Empire_(black-yellow-white).svg)
м (форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x тире-числа, 3x заглавие-стил, 28 интервала, тире (ползвайки Advisor))
{{Военен конфликт
| име= Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход
| конфликт= [[Руско-турска война (1877-1878)]]
| картина=
| описание=
| период= 28 юни/[[10 юли]] - – 4/[[16 юли]] [[1877]] г.
| място= [[Проход на Републиката|Хаинбоазки проход]]
| причина=
| повод=
| територия=Балкански полуостров
| резултат= Победа за Русия
| страна1= [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] [[Руска империя|Русия]]
| страна2= [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]]
| командир1=[[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]
| командир2=[[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]]
| сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Картинка:Samara flag.png|border|22px]] [[Българско опълчение]]
| сила2= Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизон
| жертви1=
| жертви2=
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението[[настъпление]]то на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]].
 
=== Оперативна обстановка= ==
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията[[артилерия]]та. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с. [[Присово]].
 
=== Преминаването= ==
Осигурен с [[боеприпаси]] и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]].
 
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата[[пехота]]та и кавалерията[[кавалерия]]та. В помощ на артилерията е [[Панайот Хитов|четата на [[Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от [[биволи]] и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня [[Авангард (военно дело)|авангардът]] достига до превала на прохода. Тук сапьорите[[сапьор]]ите поставят паметен знак.
 
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три [[табур]]а са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
 
=== Бой при с. Оризаре и с. Уфлани= ==
На 15 юли частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] навлизат в ТвърдишкотаТвърдишкото поле. При с. [[Оризари (Област Сливен)|Оризаре]] отхвърлят три табура на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
 
На 16 юли кавалерийска част, 10-а Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченска дружина разбиват три табура, окопали се при с. Уфлани (дн.днес с.[[Ветрен (Област Стара Загора)|Ветрен]]).
 
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България.
== Източници ==
<references />
* Генов Ц., Освободителната война 1877- – 1878, С., 1976, с. 103- – 108
* Освободителната война 1877- – 1878, С., 1986, с. 12- – 13
 
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]]