Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) м външна препратка |
Brassmonger (беседа | приноси) м Пояснение при пускането на монофазен двигател. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 35:
Поради това, че разглеждаме асинхронните машини в най-общ план, включително и [[Линеен двигател|линейните]], вместо понятието [[ротор]], което се отнася само за въртящите се машини, ще използваме по-общия термин „работно тяло“.
Асинхронната машина по отношение принципа си на действие представлява трансформатор, чиято вторична намотка е намотката на ротора или самото работно тяло. Когато се създадат условия променливото магнитно поле на статорната намотка да възбуди чрез [[електромагнитна индукция|индукция]] токове в роторната (вторична) намотка, тези токове са насочени така, че се стремят да противодействат с магнитното си поле на промяната на породилото ги статорно поле – известното [[правило на Ленц]]. Тези роторни токове, намиращи се в суперпозицията на статорното и тяхното собствено [[магнитно поле|магнитни полета]], започват да изпитват главно тангенциално насочени [[сила на Лоренц|лоренцови сили]]. По този начин се формира въртящият момент на ротационните асинхронни машини или срязващото усилие при линейните. Лоренцовата сила обаче не е чисто тангенциално насочена – това се отнася само за главната ѝ компонента. Друга компонента е насочена радиално при ротационните машини и се стреми да свие намотката на ротора към оста, отблъсквайки я по отношение на статора.
При линейните машини това отблъскване на работното тяло от статора се проявява като левитация – статорът едновременно повдига и движи тялото. С подобни линейни двигатели са снабдени някои високоскоростни влакове. Често работното тяло представлява просто токово огледало – масивна метална ивица, в която се завихрят [[токове на Фуко]].
Ред 73:
'''''C''''' = ('''''U<sub>ф</sub> × i<sub>p</sub>''''') /('''''(U<sub>ф</sub><sup>2</sup> ) × 314''''' ) '''''``μF``''''',
където, получената стойност за капацитета '''''C''''' е в микрофаради за отделните кондензатори.
Поради хлъзгането в асинхронните машини, техният [[фактор на мощността]] е винаги по-малък от единица (или от 100%). Любопитно обстоятелство е, че ако роторният кафез, или по-общо, работното тяло, бъде направено от свръхпроводник, асинхронната машина се превръща в синхронна, при условие че максималната магнитната индукция не превишава критичната за свръхпроводника стойност.
Ред 96:
При трифазните асинхронни двигатели размяната на местата на две от фазите променя посоката на въртене.
Еднофазният стандартен двигател се състои от статорна работна и пускова намотка. Двете намотки са отместени [[фаза|фазово]] на 90 [[Градус (ъгъл)|градус]]а. Към пусковата намотка се свързва подходящ пусков [[кондензатор]] (около 70 [[фарад|μF]] за всеки [[ват|kW]]), чрез който се осъществява завъртането на ротора. Работният (номинален) капацитет (при номинално натоварване и в установен режим) може да се оцени сравнително точно. само ако се отчете факторът на мощността на конкретната машина и същият се замести в следната емпирична формула, която го дава в ''микрофаради'':
: <math>C_n \approx \frac{1950I}{U_n\cos\varphi}</math>,
където <math>I_n\,\!</math> e номиналният ток на машината, <math>U_n\,\!</math> е номиналното напрежение, а <math>\cos\varphi = \frac{P_n}{S_n}</math> е споменатият [[фактор на мощността]] (отношението на активната към привидната мощности). Пусковият капацитет е винаги по-голям от работния при директно включване на двигателя към мрежата (без честотно регулиране) и обикновено е между 1,5 и 3 пъти <math>C_n</math>.
Пусковата намотка работи само при първоначалното завъртане на двигателя и след това се изключва с помощта на центробежен изключвател. Посоката на въртене зависи от промяната на тока в пусковата намотка. Нуждата от втората намотка се обяснява с това, че при неподвижен ротор ,статорното магнитно поле е еквивалентно на противоположно въртящи се полета. При създаване на първоначално завъртане от пусковата намотка ,едно от двете полета надделява и развърта роторът до номинална честота. За да се запази въртящия момент, стабилен ,втори по-малък дефазиращ кондензатор остава включен към работната намотката.
противоположно въртящи се полета, сумата от които е н При завъртане в определена посока от пусковата намотка, едното от двете полета надделява и развърта роторни до номинални обороти. За да се запази стабилен въртящият момент ,кондензатор с по-малък капацитет остава включен постоянно. ула.
При двигателите с екранирани полюси посоката на въртене се сменя, като се разглоби корпусът и статорът се обърне на 180° спрямо вала.
| |||