Станислав Сташиц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име -оригинал = СтаниславStanisław СташицStaszic
| категория = бизнесменполитик
| име-оригинал =
| описание = полски просветен и политически деец, учен
| категория = бизнесмен
| описание = полски философ
| портрет = Stanislaw Staszic.jpg
| портрет-описание =
Line 15 ⟶ 14:
| известен-с =
| награди = }}
| баща = Вавжинец Сташиц
| майка = Катажина Мендлицка
}}
'''Станѝслав Вавжѝнец Ста̀шиц''' ({{lang-pl|Stanisław Wawrzyniec Staszic}}) е [[Полша|полски]] просветен деец, политически писател и [[публицист]], [[философ]] и [[преводач]], [[географ]], [[геолог]], католически свещеник. Член на Образователната камера (1808), държавен министър от 1809 година и държавен съветник от 1810 година на [[Варшавско херцогство|Варшавското княжество]], заместник-министър на образованието (1818 – 1824) и държавен министър (1824 – 1826) на [[Полско кралство|Полското кралство]].
'''Станѝслав Ста̀шиц''' (на [[полски]] : ''Stanislaw Staszic'') ([[6 ноември]] [[1755]] – [[20 януари]] [[1826]]) [[поляци|полски]] философ, учен, писател, меценат.
 
== Биография ==
Роден в град [[Пила (град)|Пила]], [[Великополско войводствоЖечпосполита]] в буржуазно, католическо семейство. Учи във [[Франция]] и [[Германия]] и пътува много из [[Европа]]. По време на Четиригодишния сейм издига глас за реформи и поддържа Майската конституция от 1791 г. След последния раздел на [[Реч Посполита]] се посвещава на работа по подобряване на стопанското развитие на полските земи.
 
От 1789 до 1805 г. изследва район с площ около 1,1 млн. км<sup>2</sup> – от [[Балтийско море]] до [[Дунав]] и от 16º и.д. до [[Днепър]], в резултат на което през 1815 г. издава карта на изследвания район.
Line 33 ⟶ 34:
На югозапад, в пределите на [[Украйна]] – [[Волино-Подолското възвишение]] (24 – 30º и.д.), на изток – [[Днепърско възвишение|Днепърското възвишение]] (323 м), на юг – Бесарабското възвишение (408 м), покрай [[Черно море]] – [[Черноморска низина|Черноморската низина]]. Извършва над 2200 инструментални измервания на височините, отразени на неговата карта.
 
В резултат от повече от 15-годишните изследвания се появява трудът му ''„O zemiorodztwie Karpatow i innych gor i rownin Polski”Polski“, Warszawa, 1955''. Изработва и първите геоложки карти на части от [[Полша]].
 
От 1800 г. Сташиц е член на Дружеството на приятелите на науката (на полски : ''Towarzystwo Przyjaciół Nauk'') във [[Варшава]], а от 1808 г. е негов председател. По негова инициатива през 1820- – 1823 г. е построен дворец, който става резиденция на Дружеството. от това Дружество води началото си Полската академия на науките, която и досега е разположена в този дворец.
 
Сташиц умира на 20 януари 1826 г. във [[Варшава]] и завещава цялото си имущество на бедните.
Line 41 ⟶ 42:
== Източници ==
<references />
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 272- – 275. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
 
{{Превод от|ru|Сташиц, Станислав|25930991}}
{{Портал|Полша}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Сташиц, Станислав}}
 
[[Категория:Полски изследователи]]
[[Категория:Полски геолози]]
[[Категория:Полски географи]]
[[Категория:Изследователи на Европа]]
[[Категория:Полски кооперативни дейци]]
[[Категория:Починали във Варшава]]
[[Категория:Полски преводачи на френскоезична литература]]
[[Категория:Полски преводачи на гръкоезична литература]]
[[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]]
 
[[Категория:Починали във Варшава]]
{{Превод от|ru|Сташиц, Станислав|25930991}}