Михаил Тал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка; козметични промени |
Ted Masters (беседа | приноси) Грешки в статичния код; форматиране |
||
Ред 16:
|място-държава = 1 (за всички времена)
}}
'''Михаил Нехемиевич Тал''' ({{lang-lv|Mihails Tāls}}) е осмият [[световно първенство по шахмат|световен шампион]] по шахмат и [[журналист]]. През [[1960]] г. побеждава [[Михаил Ботвиник]] с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по [[шахмат]] за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички други – година и 5 дни ([[Василий Смислов]] царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през [[1961]] г. в мача-реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.
[[Първенство по шахмат на СССР|Шампион на СССР]] за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на [[Латвийска ССР|Латвийската ССР]] (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на [[СССР]], трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, [[Заслужил майстор на спорта на СССР]] (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970).<br> Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския Съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица) <ref name="Валиев">[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/90737 Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая], газ. „[[Советский спорт]]“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).</ref>.▼
[[Файл:20010818 1lats Latvia Postage Stamp.jpg|250 px|ляво|мини|Латвийска [[пощенска марка]] от 2001 г. в памет на Тал по случай 65-годишнината му.]]▼
▲[[Първенство по шахмат на СССР|Шампион на СССР]] за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на [[Латвийска ССР|Латвийската ССР]] (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на [[СССР]], трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, [[Заслужил майстор на спорта на СССР]] (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970)
Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския Съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица).<ref name="Валиев">[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/90737 Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая], газ. „[[Советский спорт]]“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).</ref>
== Биография ==
Роден е на [[9 ноември]] [[1936]] г. [[Рига]], [[Латвия]] в семейството на известния лекар от [[Рига]] Нихеми Тал и братовчедка му Ида Тал. Бил второ дете в семейството. Съгласно редица биографи на Тал, истинският му баща бил приятелят на семейството Роберт. За това знаел и Михаил и кръг от познати
Училище започва директно от 3-ти клас, а на 15-годишна възраст става студент в историко-филологическия факултет на Латвийския университет.
Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-и разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.<br />▼
През 1950 г. Тал покрива 1-и разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на „мътните води“. Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.<br />▼
▲Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-и разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.
На 16 години става национален [[майстор на спорта]].<br />▼
▲През 1950 г. Тал покрива 1-и разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на „мътните води“. Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.
През 1954 г. разделя 2 – 3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел [[Айварс Гипслис]]. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор [[Александър Кобленц]] си спомня за него: „Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант.“<br />
През 1956 г. неочаквано печели полуфинала на 23-ия шампионат на СССР в [[Ленинград]] и разделя 5 – 7 място на финала от 18 участника с 10,5/17 т. [[Григорий Левенфиш]] го нарича най-колоритната фигура в шампионата: „Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице.“
[[Файл:TalRiga.JPG|
Първият му международен дебют е [[1957]] г. в [[Швеция]], където играе на 3-а дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след [[Виктор Корчной|Корчной]] и [[Лев Полугаевски|Полугаевски]]. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. [[Борислав Ивков]], който след това публикува статия под пророчески надслов: „Тал! Запомнете това име!“ Печели златен медал на 3-а дъска – първи в колекцията му. Същата година печели 24-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-ия, и 3-ия призьор ([[Давид Бронщайн|Бронщайн]] и [[Паул Керес|Керес]]) – събитие, невиждано отдавна. Тал става международен [[гросмайстор]] и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.<br />▼
През [[1957]] г. завършва история и философия в университета в Рига.<br />▼
▲Първият му международен дебют е [[1957]] г. в [[Швеция]], където играе на 3-а дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след [[Виктор Корчной|Корчной]] и [[Лев Полугаевски|Полугаевски]]. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. [[Борислав Ивков]], който след това публикува статия под пророчески надслов: „Тал! Запомнете това име!“ Печели златен медал на 3-а дъска – първи в колекцията му. Същата година печели 24-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-ия, и 3-ия призьор ([[Давид Бронщайн|Бронщайн]] и [[Паул Керес|Керес]]) – събитие, невиждано отдавна. Тал става международен [[гросмайстор]] и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.
През [[1958]] г. за първи път [[Първенство по шахмат на СССР|шампионатът на СССР]] се провежда в латвийската столица Рига. Тал започва неудачно – с 4,5/9 т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9 т. отново печели златен медал с 12,5/18 т., оставяйки зад себе си [[Тигран Вартанович Петросян|Петросян]], Бронщайн, [[Юрий Авербах|Авербах]], Полугаевски, [[Спаски]]. Същата есен играе в междузоналния турнир в югославския адриатически град [[Порторож]] и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Печели 1-во място и прави първа стъпка към шахматния Олимп.
Line 39 ⟶ 51:
== Световен шампион ==
През есента на 1959 г. в югославските градове [[Блед]], [[Загреб]] и [[Белград]] се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти – Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в [[Порторож]] Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил [[Александър Кобленц]], който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти – Керес и [[Василий Смислов|Смислов]] имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-и в този турнир, а Керес – 2 пъти 2-и. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. „Балтийският пират“, както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: „7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал – към Ботвиник!“ С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на „Дойче шахцайтунг“ бил: „Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта – като [[Ласкер]], коварен в дебюта и мителшпила – като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли – като Алехин и по блестящата си игра – напомнящ [[Пол Морфи|Морфи]]
{{Шах
|tright
|'''М. Ботвиник – М. Тал 0 – 1'''<!--
-->|{{center|Финален мач за световната титла, Москва, 1960.<br />В тази позиция Тал пожертва фигура за пешка и инициатива: '''21... K:f4'''. Жертвата е некоректна, но Ботвиник и тук, и на 24-ия ход избира неверни ходове и в резултат получава изгубена позиция. '''22.g:f4? e:f4 23.Bd2 Q:b2 24.Rab1? f3! 24.R:b2 f:e3 25.Rb3 Rd4 26.BE1 BE5+''' и в ендшпила с две пешки за фигура и позиционен превес черните спечелват.}}▼
▲1 |rl| |rl| | | | | |=
▲В тази позиция Тал пожертва фигура за пешка и инициатива: '''21... K:f4'''. Жертвата е некоректна, но Ботвиник и тук, и на 24-ия ход избира неверни ходове и в резултат получава изгубена позиция. '''22.g:f4? e:f4 23.Bd2 Q:b2 24.Rab1? f3! 24.R:b2 f:e3 25.Rb3 Rd4 26.BE1 BE5+''' и в ендшпила с две пешки за фигура и позиционен превес черните спечелват.
}}
От 15 март до 5 май 1960 г. в московския театър „Пушкин“ се провежда [[Световно първенство по шахмат 1960|мачът за световната титла]] между двата антипода – Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Главен арбитър е Щалберг. Секундант на Тал е Кобленц, секундант на Ботвиник – Голдберг. На входа на театъра Тал видял високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: „Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!“ И действително 23-годишният Тал преодолява 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинацонен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал „сух от водата“ и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6 -2 =13 на 23 години Миша Тал става 8-ият световен шампион по шахмат – най-младият до момента.
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-76052-0335, Schacholympiade, Tal (UdSSR) gegen Fischer (USA).jpg|мини|ляво|240px|Световният шампион Михаил Тал на 23 години играе на Олимпиадата в [[Лайпциг]] през 1960 г. срещу [[Боби Фишер]] (реми) на 1-ва дъска в мача СССР – САЩ
През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на [[Шахматна олимпиада|олимпиадата]] в [[Лайпциг]]. В деня на мача СССР-САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира – от английския майстор Пенроуз. Завършва със златен медал на първа дъска при резултат +8 -1 =6.<br>▼
▲През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на [[Шахматна олимпиада|олимпиадата]] в [[Лайпциг]]. В деня на мача СССР-САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира – от английския майстор Пенроуз. Завършва със златен медал на първа дъска при резултат +8 -1 =6.
На единствения международен турнир, на който участва в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в [[Стокхолм]] в началото на 1961 г., допуска 3 ремита и побеждава във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-ия приз.
== Най-младият световен ексшампион ==
=== Световни, олимпийски, европейски и всесъюзни първенства ===
Тал не вярвал, че патриархът ще се възполва от правото си на реванш. Поканата на Ботвиник на 1 септември 1960 г. идва изненадващо за него. Още повече, че получава и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласява на мач-реванш.
Когато постъпва поканата, Кобленц предлага на своя ученик да разгледат няколко партии на Ботвиник, играни след 1-ия мач помежду им. Тал шеговито отвръща: „Партии на Ботвиник?! Не сме ли се нагледали на тях? Дай по-добре да разгледаме партии на Керес.“ В този ден така и не започват подготовка. Кобленц предлага да сменят треньора за доброто на Тал, но шампионът мигновено отвръща: „Или вие, маестро, или никой!“. В навечерието на мача в Рига излиза първата книга на младия шампион „Мач Ботвиник-Тал“. В нея разказва за трудностите на подготовка, поради отсъствието на опит в мачови борби. Пише, че не отделял голямо внимание на подготовката, особено в дебюта. Това, естествено, дало отражение в първия двубой помежду им – не останал доволен от много от началните стадии. Но имало и своите плюсове – в началото на мача чувствал силен шахматен глад, а още по-важно, в края не чувствал ситост. Коментарите му били винаги интересни. За жертва на дама в една от партиите пише: „Дамата свърши своята работа – дамата повече не ми е нужна“. При това особено романтическо възприятие на играта Тал се отнася с необходимата самокритика и уважение към противниковите ходове и планове като цяло.
От 15 март до 12 май 1961 г. в московския естраден театър се провежда [[Световно първенство по шахмат 1961|мачът-реванш между Ботвиник и Тал]]. Главен арбитър отново е Щалберг и секундант на Тал – отново Кобленц. Ботвиник се отказва от помощник. След първите 8 партии Ботвиник има минимално преимущество от 4,5:3,5 т. при 1 единствено реми. Мачът е най-резултатният от всички следвоенни мачове – само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал е повален и от азиатски грип. Поддържа телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-ата партия удържа победа след 10-часова борба. Но самия мач губи с 8:13 т. (+5 -10 =6) и става най-младият в историята световен ексшампион по шахмат. След спечелване на реванша Ботвиник заявява: „Ако Тал се научи правилно да се програмира, то с него ще бъде невъзможно да се играе“. Обаче самопрограмирането е било органически чуждо на неговата натура.
[[Файл:Mikhail Tal 1962.jpg|дясно|мини|200px|Михаил Тал на 26
През есента на 1961 г. в [[Блед]] се провежда състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал победа, изпреварвайки с 5,5 т. 2-ия след него. Участват 15 гросмайстори и 5 майстори, всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник – Фишер, Керес, Петросян, [[Мигел Найдорф|Найдорф]], Глигорич, [[Гелер]], Пахман, Матанович, Олафсон... Тал започва неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът водят класирането. Преди последния кръг Тал повежда с 0,5 т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показва, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея печелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1 т. Малко след това дели 4 – 5 място на 29-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] в Баку.
През март 1962 г., 2 месеца до [[турнира на претендентите]] в [[Кюрасао]], получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи, 8 ремита и 10 загуби (4 кръга с 8 участника по 4 партии всеки срещу всеки). Така опитът му за нов мач с „патриарха“ Ботвиник се проваля
Тал е включен като втора резерва в съветския отбор на [[15-та шахматна олимпиаде]] от 15 септември до 10 октомври 1962 г. във [[Варна]] и печели 1-во място на своята дъска (+7, —0, =6). От 21 ноември до 20 декември играе на [[шампионата на СССР]] и разделя 2—3-то с [[Марк Тайманов|Тайманов]] (печели [[Виктор Корчной|Корчной]]). Следващата година Тал побеждава на мемориала [[Асталош]] в [[Мишколц]] ([[Унгария]]) и коментира [[мача между Петросян и Ботвиник]]
[[Файл:Mikhail Tal 1968 color.jpg|ляво|мини|200px|Михаил Тал на 5 август 1968 г.]]
В началото на новия претендентски цикъл (1964 – 1966) Тал разделя 1 – 4 място със Смислов, [[Спаски]] и [[Бент Ларсен|Ларсен]] в [[междузоналния турнир]], което му позволява да участва в мачовете на претендентите (тази система сменя турнирите на претендентите). Тал предсрочно побеждава [[Лайош Портиш|Портиш]] (5½:2½) и с голям труд – Ларсен (5½:4½, в решаващата партия Тал в дебюта пожертва фигура и Ларсен не намира правилната защита <ref>''Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 486 – 490.</ref>). Във финалния мач Тал губи от Спаски с 4:7 <ref name="Кругосвет"/>.▼
▲В началото на новия претендентски цикъл (1964 – 1966) Тал разделя 1 – 4 място със Смислов, [[Спаски]] и [[Бент Ларсен|Ларсен]] в [[междузоналния турнир]], което му позволява да участва в мачовете на претендентите (тази система сменя турнирите на претендентите). Тал предсрочно побеждава [[Лайош Портиш|Портиш]] (5½:2½) и с голям труд – Ларсен (5½:4½, в решаващата партия Тал в дебюта пожертва фигура и Ларсен не намира правилната защита
През 1969 г. оперативно му е премахнат единия [[бъбрек]], но това не го освобождава от проблеми със здравето, което нерядко му пречи да постигне по-високи резултати. Обаче и през тези години неговите успехи са достатъчно изразителни. През 1972 г. е едноличен [[Първенство по шахмат на СССР|шампион на СССР]]. През 1967 г. дели титлата с [[Лев Полугаевски|Полугаевски]], през 1974 – с [[Александър Белявски|Белявски]], а през 1978 – с [[Виталий Цешковски|Цешковски]]. Така с 6 шампионски титли на СССР заема 1-2-о място с Ботвиник. Още 3 пъти е сребърен или бронзов медалист в шампионата: 2—3-о място (1971), 3-о място (1964 – 1965), 2—5-о място (1975). <ref name="Кругосвет"/>▼
[[Файл:Mikhail Tal 1973.jpg|дясно|мини|200px|Михаил Тал – победител на [[турнира във Вейк-ан-Зее]] (Нидерландия), 16.01.1973 г.]]▼
▲През 1969 г. оперативно му е премахнат единия [[бъбрек]], но това не го освобождава от проблеми със здравето, което нерядко му пречи да постигне по-високи резултати. Обаче и през тези години неговите успехи са достатъчно изразителни. През 1972 г. е едноличен [[Първенство по шахмат на СССР|шампион на СССР]]. През 1967 г. дели титлата с [[Лев Полугаевски|Полугаевски]], през 1974 – с [[Александър Белявски|Белявски]], а през 1978 – с [[Виталий Цешковски|Цешковски]]. Така с 6 шампионски титли на СССР заема 1-2-о място с Ботвиник. Още 3 пъти е сребърен или бронзов медалист в шампионата: 2—3-о място (1971), 3-о място (1964 – 1965), 2—5-о място (1975).
В следващия цикъл на кандидатските мачове (1978) той побеждава Глигорич с 5,5:3,5 (+3,–1,=5), но загубва от Корчной с 4,5:5,5 (+1,–2,=7). <ref name="Кругосвет"/>▼
▲[[Файл:Mikhail Tal 1973.jpg|дясно|мини|200px|Михаил Тал – победител на [[турнира във Вейк-ан-Зее]] (Нидерландия), 16
▲В следващия цикъл на кандидатските мачове (1978) той побеждава Глигорич с 5,5:3,5 (+3,–1,=5), но загубва от Корчной с 4,5:5,5 (+1,–2,=7).
Михаил Тал побеждава убедително в [[Междузонален турнир по шахмат 1979 (Рига)|рижкия междузонален турнир (1979)]] без загуба, с 14 точки от 17 възможни (2,5 точки пред втория Полугаевски), с което постига 82,3 % успеваемост. Това е втори резултат в историята на междузоналните турнири. В интервю за московското издателство „Физкультура и спорт“ Тал споделя, че „всъщност да играеш у дома не е предимство. Когато си фаворит и обект на такова внимание се играе по-трудно – всички очакват от теб само суперрезултати“. С това Тал прави поредния опит в борбата за висшата шахматна титла, но в четвъртфиналния мач отстъпва на Полугаевски с 2,5:5,5 (+0,–3,=5).
За последен път той играе на междузонален турнир в [[Монпелие]] (1985), разделяйки 4-5-то място с [[Ян Тиман|Тиман]], завършва наравно мача с него – 3:3 (+1,–1,=4), но отстъпва по допълнителни показатели.
Най-добре от всички световни шампиони се е представил на олимпийски игри. С отбора на СССР Тал става 8 пъти победител на световни шахматни олимпиади. Като правило заема първо място на своята дъска, а 3 пъти показва абсолютно най-добрия резултат на олимпиадите.
През 1980 г. достига най-високия си рейтинг [[ЕЛО]] – 2705 и играе в отбора на СССР на олимпиадата в [[Малта]].
[[Файл:
Тал е 6-кратен шампион на Европа и 3-кратен шампион на света сред студентите в отбори състезания.<br>▼
[[Файл:UdSSR USA 12 1980 Malta.jpg|център|350px|мини|[[Анатолий Карпов|Карпов]], Тал и [[Ясер Сейраван|Сейраван]] на олимпиадата в [[Малта]], 1980 г.]]
Голям любител на мълниеносната игра, той побеждава на I-то неофициално световно първенство по блиц-шах през 1988 г. <ref name="Кругосвет"/>▼
▲Тал е 6-кратен шампион на Европа и 3-кратен шампион на света сред студентите в отбори състезания.
▲Голям любител на мълниеносната игра, той побеждава на I-то неофициално световно първенство по блиц-шах през 1988 г.
=== Международни турнири и мачове ===
От 1964 до 1988 г. Тал побеждава еднолично или дели първите места в 32 международни турнира:
* '''1-во място''': [[Хейстингс]], [[Рейкявик]] и [[Кисловодск]] (1964), [[Палма де Майорка]] (1966), [[Гори]] (1968), [[Сухуми]] (1972), [[Вейк-ан-Зее]], [[Талин]] и [[Сочи]] (1973), [[Люблин]], [[Гале]] и [[Нови Сад]] (1974), Талин и Сочи (1977), [[Малага]] (1979), [[Кьолн]] – [[Порц]], [[Ереван]] и Сочи (1982).
* '''1—2-о място''': [[Шахматен турнир в Сараево|Сараево]] (1966), [[Тбилиси]] (1969 и 1986), Талин (1971), [[Дубна]] (1973), [[Санкт-Петербург|Ленинград]] (1977), [[Лвов]] (1981), [[Москва]] (1982), Талин (1983), [[Албена]] (1984), [[Юрмала]] (1985).
* '''1—3-о място''': Западен [[Берлин]] (1986).
* '''1—4-о място''': Хейстингс (1974) и Юрмала (1987).
Участва в мачове с отбори на избраните шахматисти от света: 1970, [[Белград]] – 9-а дъска, наравно с Найдорф (+1, —1, =2) и 1984, [[Лондон]] – 7-а дъска, победа над Нан и реми с Нан и Чандлер.
Line 101 ⟶ 127:
== Последни изяви ==
Въпреки постоянните си здравословни проблеми Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си.
Своята последна официална партия Тал изиграва вече тежко болен – на 5 май 1992 година на турнира в [[Барселона]], в който той с 5½ точки от 11 заема място в долната част на таблицата
[[Файл:Mikhailtalgrave.jpg|ляво|мини|237px|Гробът на Михаил Тал в Рига]]▼
[[Файл:Mihails Tāls plaque.JPG|дясно|мини|237px|Паметна плоча на дома, в който е живял Михаил Тал в Рига на улица „Кришьяниса Вальдемара“.]]▼
<gallery class="center" heights="200px widths="200px">
[[Файл:M.Tals-1.JPG|център|мини|237px|Паметник на Михаил Тал във [[Вермански парк]] в Рига.]]▼
▲
▲
</gallery>
== Използвана литература ==
Line 119 ⟶ 150:
{{Световни шампиони по шахмат}}
{{шахматист-мъниче}}
| |||