Лъвов мост: Разлика между версии

Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]]. Сред шопите станал известен като „''шашавия Халил''“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „''времето продава сламата''“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: ''„С време продадох, мост създадох“'', а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от [[Коран]]а: ''„Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“''. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.<ref>Георги Тахов, ''Литературна София'', изд. ОФ, 1983.</ref>. Днес тези надписи не са съхранени.

Проекта е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му става през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260&nbsp;000 [[Лев|златни лева]]. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26&nbsp;m и е широк 18,1&nbsp;m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев <ref>(изд.1939, стр.49)</ref> посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“ ,<ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро|Филип Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref> и поставени през 1891 г.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref>. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.