Разлика между версии на „Лъвов мост“

3 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
м
м
[[Картинка:Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg|мини|ляво|250п|Лъвов мост през 1910 г.]]
 
Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]]. Сред шопите станал известен като „''шашавия Халил''“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „''времето продава сламата''“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: ''„С време продадох, мост създадох“'', а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от [[Коран]]а: ''„Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“''. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.<ref>Георги Тахов, ''Литературна София'', изд. ОФ, 1983.</ref>. Днес тези надписи не са съхранени.
 
До [[Освобождението]] на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в [[Априлското въстание]] [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]]. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]], псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]).
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
 
Проекта е на [[Вацлав Прошек]]. Изпълнението му става през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260&nbsp;000 [[Лев|златни лева]]. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26&nbsp;m и е широк 18,1&nbsp;m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев <ref>(изд.1939, стр.49)</ref> посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“ ,<ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро|Филип Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref> и поставени през 1891 г.
 
[[File:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|мини|вляво|Лъвов мост с движещия се по него трамвай, 2012 г.]]
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref>. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
 
От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва от [[Софийско_метро|Софийското метро]]. От 2014 година се извършва пълна реконструкция на стойност 21 млн. лева, чрез която мостът става напълно пешеходна зона.