Разлика между версии на „Биохимия“

42 байта изтрити ,  преди 1 година
м
{{lang-la}}; козметични промени
м ({{lang-la}}; козметични промени)
 
== Връзка на биохимията с другите субклетъчно-ориентирани биологични науки ==
[[FileФайл:Schematic relationship between biochemistry, genetics and molecular biology.svg|thumbмини|250px|Връзка между биохимията, [[генетика]]та и [[молекулярна биология|молекулярната биология]]'']]
 
В биохимията се използват техники и методи присъщи единствени за нея, но също и идеи, техники и методи специфични за други области на познанието като генетика, молекулярна биология и [[биофизика]]. Трудно може да се постави разделителна линия между тези науки, особено в контекста на използваните техники и способи. В днешно време термините ''молекулярна биология'' и ''биохимия'' са до голяма степен взаимозаменяеми. Схемата в дясно дава едно интерпретиране на отношенията на частните биологични науки, изучаващи живота на субклетъчно равнище.
* ''Биохимията'' е наука, изучаваща химичните компоненти участващи в жизнените процеси на живите организми. Биохимията е основно фокусирана върху ролята, функцията и структурата на биомолекулите.
* ''Генетиката'' изучава свойствата [[наследственост]] и изменчивост на организмите, като акцентира върху физическите носители на тези свойства – тяхната структура, функции и процесите, в които участват.
* ''Молекулярната биология'' изучава реализацията на генетичната информация, посредством преноса на данни при процесите [[репликация]], [[Транскрипция (биология)|транскрипция]] и [[транслация (биология)|транслация]] (Централна догма на молекулярната биология), като се фокусира не само върху механизма и ролята на отделните компоненти в него, но и начините за регулация в това число и с терапевтична цел.
<br><br>
 
{{основна|История на биохимията}}
 
Историята на биохимията започва преди около 400 години. Въпреки че терминът „биохимия“ вероятно е използван за пръв път през [[1882]] г., е прието, че думата „биохимия“ е въведена от немският учен [[Карл Нойберг]] през [[1903]] г. Първоначално се е вярвало, че живото не е предмет на законите на науката по начина, по който неживото е. Вярвало се е, че само живите организми притежават ''жизнена сила'' (на [[Латински език{{lang-la|латински]]: ''Vis Vita''}}) и само те могат да произвеждат молекулите на живота. През [[1828]] г. [[Фридрих Вьолер]] публикува статия относно [[Химичен синтез|синтезсинтезата]]ата на [[урея]]та, с което доказва че [[органични съединения|органични]] компоненти могат да бъдат създавани изкуствено, като развенчава тази идея.<ref>{{cite journal | author = Wöhler, F. | title = Ueber künstliche Bildung des Harnstoffs | journal = Ann. Phys. Chem. | year=1828 | volume=12 | pages=253 – 256}}</ref><ref>{{cite journal | title = Friedrich Wöhler (1800 – 1882), on the Bicentennial of His Birth | author = Kauffman, G. B. and Chooljian, S.H. | journal = The Chemical Educator | volume = 6 | issue = 2 | pages = 121 – 133 | year = 2001 | doi = 10.1007/s00897010444a}}</ref>
 
=== Важни за биохимията събития ===
{{основна|Въглехидрат|Монозахарид|Дизахарид|Полизахарид}}
 
[[ImageФайл:Sucrose-inkscape.svg|thumbnailмини|125px|Структура на [[захароза]], дизахарид изграден от (глюкоза и фруктоза).]]
Въглехидратите са изградени от мономери наречени ''[[Монозахарид|монозахаридимонозахарид]]и''. Представители на монозахаридите са [[глюкоза]] (C<sub>6</sub>H<sub>12</sub>O<sub>6</sub>), [[фруктоза]] (C<sub>6</sub>H<sub>12</sub>O<sub>6</sub>) и [[дезоксирибоза]] (C<sub>5</sub>H<sub>10</sub>O<sub>4</sub>). При [[кондензация]]та на два монозахарида се образува молекула вода от [[Хидроксилна група|хидроксилната група]] на единия и [[водороден атом]] от другия монозахарид.
[[ImageФайл:Fat triglyceride shorthand formula.PNG|thumbnailмини|150px|leftляво|Триглицерид, изграден от глицерол в ляво и свързани към него три мастни киселини.]]
 
=== Липиди ===
{{основна|Липид|Глицерол|Мастна киселина}}
 
Липидите често, но не задължително, са изградени от глицерол и свързани към него други молекули. При [[мазнина|триглицеридитриглицеридите]]те, главната група липиди, глицеролът е естерифициран (свързан) с три [[мастни киселини]]. Другият главен клас липиди, [[стероид]]ите, са производни на [[холестерол]]а, получени чрез добавяне или заместване на функционални групи.
 
=== Протеини ===
{{основна|Протеин|Аминокиселина}}
 
[[ImageФайл:AminoAcidball.svg|thumbnailмини|100px|Структура на α-аминокиселина с амино група вляво и карбоксилна вдясно.]]
Протеините са огромни биополимери изградени от мономери наречени ''аминокиселини''. Има 20 канонични аминокиселини, като всяка има [[карбонилна група]], [[аминогрупа]] и страничен [[Радикал (химия)|радикал]], който се бележи с „R“. Страничният радикал е този, който отличава аминокиселините една от друга и им придава специфична роля при изграждането на [[Полипептидна верига|полипептидната верига]] и триизмерната структура на протеина. Аминокиселините се свързват при кондензация формирайки [[пептидна връзка]], като по този начин се синтезират дългите вериги на белтъците. Процесът е известен като [[Транскрипция (биология)|транскрипция]].
[[ImageФайл:DNA chemical structure.svg|thumbnailмини|200px|leftляво|Схематични представена структура на ДНК.]]<br style="clear:right;" />
 
=== Нуклеинови киселини ===
 
=== Нискомолекулни съединения ===
Някои нискомолекулни съединения, които не участват в изграждането на биополимерите, също са предмет на биохимията, поради голямата им значимост в регулацията и осъществяването на цялостния [[метаболизъм]]. Повечето са [[кофактор (биохимия)|кофакторкофактори]]и в ензимно-катализираните реакции (напр. НАД, ФАД, НАДФ, АМФ, коензим А и много други); други са сигнални молекули, участващи в междуклетъчната сигнализация, както и вторични посредници (''second messenger'') при осъществяването на сигналната трансдукция (фосфатидилинозитол-3,4-бифосфат, ГТФ, цАМФ, NO).
 
== Източници ==