Отваря главното меню

Промени

55 байта изтрити ,  преди 1 година
м
форматиране: 7x тире, 2x кавички (ползвайки Advisor)
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]]
 
'''Бог''' е най-висшата реалност в монотеистичните, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един Бог, а политеизмът – в много [[божество|богове.]] Тази статия се отнася за Бога Творец – създателя на света.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>
 
Философи и богослови приписват на Бога следните атрибути: [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност|вездесъщие]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществуване]]. Бог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.
Някои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог|съществуването на Бога,]]<ref name=Platinga/> с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със [[свободна воля|свободната воля.]] Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref>
 
Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат [[монотеизъм|монотеистични]], [[политеизъм|политеистични]] и [[примотеизъм|примотеистични]]. При монотеистичните религии (като [[християнство]]то и [[ислям]]а) се признава съществуването само на един Бог, който често е наричан Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – "бог"„бог“). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове, всеки със своя важна функция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се смята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.
 
== Имена на Бог ==
Концепциите за Бога варират значително, но думата ''„Бог“'' в [[български език|българския език]] и нейните съответни преводи в другите езици (на [[латински]] ''— {{lang-la|Deus''}}, на [[гръцки]] ''— {{lang-el|Θεός''}}, на [[санскрит]] ''— {{lang-sa|Ishvara''}}, на [[арабски]] ''— {{lang-ar|Allah''}}) се използват за обозначаването на всички тези концепции.
 
Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова''. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.
 
На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на [[индуизъм|индуизма,]] които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името [[Кришна]]-[[Васудева|Васудева,]] а по-късните – [[Вишну]] и Хари. [[аборигени (Древен Рим)|Аборигените]] [[гуанчи]] (от [[Тенерифе]], [[Испания]]) наричат Бога с името ''[[Ашаман|Ашаман.]]''
 
В [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е ''Йехова'', което означава:'' "Той причинява да става''." Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото доста известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Всевишен''.
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.
 
[[Авраамови религии|Авраамическите религии]] (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики – например догматът за [[Света Троица|триединството]] съществува единствено в християнството.
 
Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, [[секта]]та и [[каста]]та, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.
 
== Съществуване на Бога ==
През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от [[метафизика|метафизичен]], [[емпиричен]], [[Логическа индукция|индуктивен]] или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в [[Синтезирана теория за еволюцията|теорията за еволюцията]] или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, [[дедукция|дедуктивни]] и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора - – вяра ([[теизъм]]) и знание ([[гностицизъм]]):
* Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
* Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
* Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).
 
От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата - – или липсата на такава - – от там "знанието"„знанието“ не може да бъде основано.
 
Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с [[научен метод|методите на науката.]] Те твърдят, че [[наука]]та и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.