Джовани да Плано Карпини: Разлика между версии

[[File:Central Asian trade routes.jpg|thumb|380px|Маршрутите на Джовани да Плано Карпини 1245- – 1247, тъмносиньо, като жп линия; [[Вилхелм де Рубрук]] 1253- – 1255, зелено; [[Марко Поло]] 1271- – 1295, тъмносиньо]]

'''Джовани да Плано Карпини''' ({{lang-it|Giovanni da Pian del Carpine}},; на [[латински]] ''{{lang-la|Iohannes de Plano Carpini''}}) (около [[1182]] - – [[1 април]] [[1252]]) италиански францискански монах, първия европеец посетил Монголската империя.

През 1245 папа Инокентий IV изпраща Карпини на мисия в [[Източна Европа]] към монголите, които по това време владеят тези земи. Заедно с още един монах Бенедикт папското посолство възглавявано от Карпини преминава през [[Чехия]], [[Киев]], долните течения на [[Дон]] и [[Волга]], [[Казахстан]], [[Хорезъм]], покрай северните склонове на [[Тяншан]], езерото [[Алакол]] и през 1246 достига до горното течение на река [[Орхон]], където по това време се намира столицата на монголите. Едва в средата на ноември папското посолство е прието от великия хан Гуюк, но без да се постигнат някакви успехи в преговорите през 1247 Карпини благополучно се завръща в [[Рим]]. По това време, от всички области на Азия, завоювани от монголите, пристигат делегации за да изразят верността си към новия хан. Във временната столица на монголите се събират около 4 хил. посланици. Карпини и неговите спътници използват това изключително благоприятно обстоятелство за да съберат сведения за Монголската империя и народите, които я населяват. Папските посланици за първи път се запознават с китайците и изкуството на китайските занаятчии.

Своето тригодишно пътешествие Карпини описва в книгите си: ''"Historia„Historia Mongalorum quos nos Tartaros appellamus"appellamus“'' (в превод ''"История„История Монгалов, които ние наричаме татари"татари“'') и ''"Liber„Liber Tartarorum"Tartarorum“'' (в превод ''„Книга за Татарите“''), която по-късно е преведена на много езици. В книгите си Карпини описва поразилата го мощна държавна власт на монголите, религиозната им търпимост и превъзходно организираните пътни съобщения.

* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 192- – 194. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 229- – 230. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1