Дуализъм (религия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки; форматиране: 11x заглавие-стил, 11x нов ред, 10x кавички, 9x тире, 4x тире-числа, 172 интервала (ползвайки Advisor)
м {{lang-la}}; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Дуализъм|Дуализъм}}
Като '''дуалистични''' (от [[латински]] ''{{lang-la|duo''}}, ''dualis'': две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни [[начало|начала]] ([[принцип]]а, [[естество|естества]], [[същност]]и), разглеждани като напълно независими едно от друго и [[антагонизъм|антагонистични]] (намиращи се в постоянна борба помежду си): [[добро]]то и [[зло]]то, силите на светлината ([[познание]]то, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, [[грях|греха]] и порочността), [[Бог]] и [[Сатана]]та. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от [[монизъм|монизма]], възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко [[термин]]ът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на [[философия|философските]] учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при [[марксизъм|марксическото]] деление на философските школи, където означава равнопоставеност на [[Материя (философия)|материята]] и [[Дух (философия)|духдуха]]а и съответно на дефинираните от марксическата [[терминология]] философски системи на [[материализъм]] и [[идеализъм]] – терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в [[България]]. В по-широк смисъл и предимно като [[епитет]] думата се употребява в [[политология]]та, [[социология]]та и др.
 
В по-тесен смисъл понятието се отнася за [[гностицизъм|гностическите]] [[теогония|теогонични]] и [[космогония|космогонични]] митове, обясняващи присъствието на злото и човешката грешност в света ([[ентропия]]та), като творение на вечно противопоставящия се на доброто и Бога [[Дявол]].
Ред 46:
* [[Мая (индуизъм)|Мая]] е материалният принцип на вселената, силата на Брахма. Тя е разделителната и отличителна граница между Брахма и Атман, индивидуалното и обективно битие, между материята и абсолютното. Мая е незнание, космическа илюзия, която покрива Брахма от човешкия взор, така, че човек вижда само многообразието на вселената, а не единството на реалното, абсолютно битие. Мая има два взаимно противоречиви и допълващи се аспекта: Авидя (незнание) и Видя (знание). Авидя води до привързаност към света, а Видя, до абсолютното постигане и сливане с Брахма, при което тези две противоположности изчезват. <ref>Енциклопедичен речник на източната мъдрост, Гуторанов, 1996</ref>
 
==== Будизъм ====
=== Китай ===
В Древно китайската космогония двете полярни противоположности Ин (мъжкото, активно начало) и Ян (женското, пасивно начало) създават Небето, Земята и цялата Вселена. Те са в същността на всичко съществуващото, но и двете са проявление на [[Дао]]. Тяхното взаимодействие, постоянното преливане и промяната на съотношението между тях пораждат вечно променящата се вселена, всички проявления на нещата и събитията, които съществуват.
Line 102 ⟶ 101:
** [[Поп Богомил]]<ref> Димитър Ангелов, ''Богомилството'', изд. Булвест-2000, София, 1993. </ref> и [[поп Йеремия]]<ref> Йордан Иванов, ''Богомилски книги и легенди'', изд. Наука и изкуство, София, 1970. </ref>
** [[Петър Валдо]]
** [[Джовани ди Луджо]], смятан от съвременните учени <ref>Francesco Zambon, ''Il libri dei due principii e altri testi catari'', 1997.</ref> за автор на средновековния философски трактат на катарите от началото на XIII в. познат като ''Книга за двете начала/двата принципа (Liber de Duobus Principiis)'' и открит в архивите на инквизицията в средата на миналия век. <ref> Antoine Dondaine, „Les Actes du Concile Albigeois de Saint-Félix de Caraman. Essai de critique d'authenticité d'un document médiéval“ в ''Miscelanea Giovani Mercati'', Roma, 1946, V, 324 – 355. </ref>
** [[Франциск от Асизи|Свети Франциск]] и фракциите на [[францискански орден|францисканския орден]]: бегини и бегарди.
** [[Йоаким от Фиоре]]
Line 129 ⟶ 128:
 
{{Метафизика}}
 
[[Категория:Философия]]
[[Категория:Религия]]