Изход (Библия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м lang; форматиране: 14x тире-числа, 4x нов ред, 6 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Изход''' (на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''ο Έξοδος'',}}; на [[латински език{{lang-la|латински]]: ''Exodus''}}, а на [[еврейски{{lang-he|שְׁמוֹת}} език]]: ''Шемот'' (שְׁמוֹת) –, '''Имената''') е втората книга от [[Библия]]та и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
== Съдържание и структура на книгата ==
 
Извеждането от Египет е централно събитие в книгата. Разказът обхваща периода от появата на израилтяните в Египет до сключването на ''Завета'' на [[Синай (Библия)|Синай]]. В тази книга се разказва как [[Бог]], който разкрива името си (3:14 и сл.; 6:2), избира за свой служител Мойсей и го призовава да действа, като представи пред [[фараон]]а волята на Бог: „Пусни людете ми“ (5:1; 7:16; 10:3). С големи чудеса и бедствия Бог принуждава непреклонния фараон накрая да отстъпи. Израилтяните напускат Египет, Бог прави чудо, за да преминат безпрепятствено през [[Червено море]] и ги повежда през пустинята, където ги храни и се грижи за тях. От планината Синай, чрез Мойсей, им дава заповеди и закони и така сключва ''Завет'' с тях. По-късно, когато израилтяните се противопоставят чрез златния телец, Бог ги по молба на Мойсей и им осигурява водач и закрила по пътя към [[Обетована земя|Обетованата земя]].
 
Line 8 ⟶ 7:
 
В ''Изход'' можем да различим следните седем основни раздела:
# От синовете на [[Иаков|Яков]] възниква голям народ, който е експлоатиран жестоко от фараона; Бог избира Мойсей и в Мидиамската земя му разкрива името си и го призовава да стане водач на своя народ при спасение от робството (1:1–71 – 7:7).
# Мойсей посредничи пред фараона, а Бог изпраща над Египет бедствия, които да принудят фараона да се покори (7:8–118 – 11:10).
# Бог дава указания за празнуване на [[Пасха]]; след смъртта на първородните на [[египтяни]]те и на добитъка им, израилтяните излизат от Египет и Бог чрез чудо побеждава войската на фараона край Червено море; Бог води израилтяните през пустинята, пои ги и ги храни; Мойсей назначава съдии (12:1–181 – 18:27).
# Бог сключва с израилтяните ''Завет''; тук се намират ключовите юридически текстове: [[Десет Божи заповеди|Десетте Божи заповеди]] ([[Декалог]]) и ''„Книгата на Завета“'' (19:1–241 – 24:11).
# Указанията на Бог към Мойсей как да се направи светилище (24:12–3112 – 31:18).
# Израилтяните нарушават завета с почитането на златния телец; следва наказание, но Мойсей посредничи и [[Господ]] отново възстановява завета (32:1–341 – 34:35).
# Разказ за това как израилтяните правят скинията и принадлежностите за нея, за да може Бог да „обитава между тях“ (25:8) по пътя към Обетованата земя (35:1–401 – 40:38).
 
== Исторически фон ==
Книгата ''Изход'' е написана с цел да изрази вярата на израилтяните, но почива върху истински събития. Според политическите събития през този период, можем да ги подредим по следния начин:
 
Книгата ''Изход'' е написана с цел да изрази вярата на израилтяните, но почива върху истински събития. Според политическите събития през този период, можем да ги подредим по следния начин:
 
* През [[16 век пр.н.е.]] новото египетско царство прогонва [[хиксоси]]те, които идват от [[Азия]] 150 години преди Тутмос III, който през 15 век пр.н.е. значително укрепва своята власт в областта [[Ханаан]].
* За [[14 век пр.н.е.]] е характерно силно отслабване могъществото на Египет, което е свързано с религиозната криза и преместването на столицата в [[Амарна]]. Това е периодът на царуване на фараоните Аменофис IV (променил името си в [[Ехнатон]]) и [[Тутанкамон]]. Техните васали от Ханаан по това време са заплашени от нарастващата мощ на [[хети]]те, както и от безредиците, предизвикани от скитащите племена [[хабиру]].
* Генерал [[Хоремхеб]], в желанието си да въведе ред, поставя началото на 19-тата династия (13 век пр.н.е.), връща столицата в [[делта на Нил|делтата]] на река [[Нил]], започва да укрепва средиземноморския бряг и е принуден с [[Рамзес II]] да окаже отпор на натиска от страна на хетите. Предполага се, че именно по това време египтяните са използвали израилтяните като работна ръка. Обаче Мойсей, може би обучен подобно на други [[семити]], за да изпълнява служба, свързана с работите в азиатските колонии на Египет, успява да изведе сънародниците си в пустинята и да ги организира в светско и религиозно отношение. Тези хора, под ръководството на [[Исус Навин]] пристигат в Ханаан.
 
== Отзвук на ''Изход'' в други книги на Библията ==
В [[Псалми|Псалм]] 114 (113) и [[Книга на Исус Навин|Исус Навин]] (4:22–2422 – 24) се възхвалява прехода през морето с Мойсей и преминаването на река [[Йордан (река)|Йордан]] с Исус Навин. В Псалм 81 (80) се призовават събралите се да празнуват: „Слушай, народе мой, и ще заявя пред теб“... „да няма всред тебе чужди богове“... „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из Египетската земя“, а в Псалм 95 (94): „Днес... да слушате гласа му“. В богослужението на [[евреи]]те често се споменава избавлението от Египет, а по време на големи кризи те се обръщат към миналото си, например, пророк [[Илия (пророк)|Илия]] пътува до планината [[Хорив (планина)|Хорив]] (към извора на вярата) ([[Първа книга на царете]] 19) по време на цар Ахаав, който „върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него“ (''I Царе'' 16:30). Също така, по време на вавилонския плен [[Исая]] проповядва, че идва време за нов ''изход'' („Аз ще направя ново нещо... ще направя път в пустинята“, [[Книга на пророк Исая|Исая]] 43:16–2116 – 21), за чудотворно избавление от земята на робството (''Исаия'' 48:20–4920 – 49:26), че на израилтяните ще бъде изпратено опрощение на греховете (асоциация с времето на Мойсей: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти“, ''Исая'' 40:2; 44:21–2221 – 22).
 
Изрази от ''Изход'' са използвани многократно в [[Нов завет|Новия завет]]: последната вечеря, смъртта и [[възнесение]]то на [[Исус Христос]] се разбират като неговата ''Пасха'' ([[Евангелие от Лука|Лука]] 22:14–2014 – 20; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 13:1; 19:36). За кръщението и причастието се използват думи като ''манна'' (''хляб от небето''), ''облак'', ''пасха'' и ''безквасни'' (напр. ''Йоан'' 6; [[Първо послание към коринтяните|I Коринтяни]] 5:7; 10:2–42 – 4). [[Откровение на Йоан|Откровението]] представя Христос като пасхално ''[[агнец|агне]]'' (''Откровение'' 5:6); в същата книга, върху ''„онези, които носеха белега на звяра“'' се изсипват същите бедствия, каквито се стоварват върху египтяните (''Откровение'' 15:5–165 – 16:21); онези, които се радват на победата на Христос, пеят песен на Мойсей (''Откровение'' 15:3).
В [[Псалми|Псалм]] 114 (113) и [[Книга на Исус Навин|Исус Навин]] (4:22–24) се възхвалява прехода през морето с Мойсей и преминаването на река [[Йордан (река)|Йордан]] с Исус Навин. В Псалм 81 (80) се призовават събралите се да празнуват: „Слушай, народе мой, и ще заявя пред теб“... „да няма всред тебе чужди богове“... „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из Египетската земя“, а в Псалм 95 (94): „Днес... да слушате гласа му“. В богослужението на [[евреи]]те често се споменава избавлението от Египет, а по време на големи кризи те се обръщат към миналото си, например, пророк [[Илия (пророк)|Илия]] пътува до планината [[Хорив (планина)|Хорив]] (към извора на вярата) ([[Първа книга на царете]] 19) по време на цар Ахаав, който „върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него“ (''I Царе'' 16:30). Също така, по време на вавилонския плен [[Исая]] проповядва, че идва време за нов ''изход'' („Аз ще направя ново нещо... ще направя път в пустинята“, [[Книга на пророк Исая|Исая]] 43:16–21), за чудотворно избавление от земята на робството (''Исаия'' 48:20–49:26), че на израилтяните ще бъде изпратено опрощение на греховете (асоциация с времето на Мойсей: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти“, ''Исая'' 40:2; 44:21–22).
 
Изрази от ''Изход'' са използвани многократно в [[Нов завет|Новия завет]]: последната вечеря, смъртта и [[възнесение]]то на [[Исус Христос]] се разбират като неговата ''Пасха'' ([[Евангелие от Лука|Лука]] 22:14–20; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 13:1; 19:36). За кръщението и причастието се използват думи като ''манна'' (''хляб от небето''), ''облак'', ''пасха'' и ''безквасни'' (напр. ''Йоан'' 6; [[Първо послание към коринтяните|I Коринтяни]] 5:7; 10:2–4). [[Откровение на Йоан|Откровението]] представя Христос като пасхално ''[[агнец|агне]]'' (''Откровение'' 5:6); в същата книга, върху ''„онези, които носеха белега на звяра“'' се изсипват същите бедствия, каквито се стоварват върху египтяните (''Откровение'' 15:5–16:21); онези, които се радват на победата на Христос, пеят песен на Мойсей (''Откровение'' 15:3).
 
== Ползвани източници ==
* ''Biblija'', Zagreb, [[1980]]: ''Приложения'' (Dodaci) (на хърватски)
* [http://www.biblija.net/biblija.cgi?lang=sl Светото писание в Интернет] (Библията на словенски)
 
== Външни препратки ==
*[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_2.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква»Втора книга Моисеева – Изход]