Колективизация в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
== Втора масовизация и селски бунтове ==
В началото на 1950 година правителството подготвя нова масовизация, поставяйки си за цел колективизацията на половината земеделски земи, което трябва да се постигне с ново увеличение на нарядите, собено на мляко и вълна. Режимът прибягва до крайни мерки, като изискването на наряд от мляко дори от яловите крави и воловете – така след национализацията на тракторите, той се опитва да лиши селяните и от работни животни. През март е поставен максимум на [[Земя за лично ползване|земите за лично ползване]] (в зависимост от района 2 до 5 декара, включително двора на къщата{{hrf|Груев|2009b|139}}) и притежаваните животни (1 впрегатно животно, но не вол, 1 крава, биволица или коза, 5 овце{{hrf|Груев|2009b|139}}) от членовете на ТКЗС, а изплащаните им ренти са намалени до 30% от печалбата, като е обявена възможността за пълното им премахване в бъдеще. ТКЗС са извадени от системата на [[Централен кооперативен съюз|Централния кооперативен съюз]] окончателно поставени под контрола на Министерството на земеделието.{{hrf|Груев|2009a|354 – 355}}
Мерките на правителството дават резултат и до края на годината 50% от селяните са включени в ТКЗС, но още през лятото в много села в Оряховско, Врачанско, Пловдивско и Асеновградско започват [[Селски бунтове от 1950 година|безредици]], които са разпръснати с оръжие. През зимата на 1950 – 1951 година в селата в много райони настъпва [[масов глад]].{{hrf|Груев|2009a|357 – 358}}
Ред 46:
Основният инструмент за провеждане на колективизацията е системата на [[наряд]]ите – задължителни държавни доставки на земеделски продукти на цени 3 до 4 пъти по-ниски от реалните. Нарядите са въведени като временна мярка по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], но комунистическият режим ги запазва и разширява, като системата достига своя класически вид след ликвидирането на опозицията през есента на 1947 година.{{hrf|Груев|2009a|344}}
Въведеният през 1947 режим предвижда изземване на всички зърнени храни, с изключение на ограничени дажби. За да се избегне укриване, хората са принудени да извършват [[вършитба]]та на общ за селото харман. През следващите години в нарядите се включват все повече земеделски продукти – от фасул и картофи до сено, кожи и вълна. Начинът на събиране на нарядите дава възможност за широк произвол на местната [[номенклатура (елит)|номенклатура]]. По съвременни оценки чрез нарядите се изземват между 50% и 70% от продукцията на земеделските стопанства. Същевременно членовете на ТКЗС са освободени не само от нарядите, но почти изцяло и от подоходен данък, с който са обложени само приходите от т.нар. [[Земя за лично ползване|земи за
Като средство за ефективно налагане на нарядите се изпозват т.нар. [[Посевен план|посевни планове]] – определени от администрацията задължителни площи, засяти с определени култури. Те се определят често произволно, като противници на режима получават по-големи планове. Административно определените планове довеждат и до изчезване на местни сортове и култури и замяната им с непригодни са природните условия.{{hrf|Груев|2009a|345}}
| |||