Едра шарка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) Етикет: Връщане |
м {{lang-la}}; козметични промени |
||
Ред 10:
}}
'''Едрата шарка''' (
Вирусът, твърде устойчив във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените секрети, [[фекалии]]те, [[облекло]]то и пр. Заразяването става най-често чрез пръски, инфектирани крусти и т.н., или косвено – чрез заразени предмети, [[мухи]], [[домашни животни]]. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен (комплекс от [[сливици]], богати на имунокомпетентни клетки). Боледуват лица на всякаква възраст.
Прониквайки в кръвния поток, вирусът причинява бурна обща реакция, която трае около 3 дни, след което се фиксира в [[кожа]]та, [[лигавица|лигавиците]], [[ЦНС]] и други тъкани. По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожно-лигавичните поражения, а често и други вторични инфекции. [[Дехидратация]]та е честа и се дължи на [[дисфагия]]та, обусловена от засягане на [[гърло]]то и на загубата на течност от кожните поражения, евентуално и на [[повръщане|повръщанията]]. В [[Кръвен серум|
При неваксинирани [[леталитет]]ът се колебае между 20 и 50%. При ваксинираните вариолата протича леко, с много малка смъртност. Прогностично неблагоприятни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата [[инкубационен период|инкубация]], заболяванията при деца, възрастни, бременни жени, изтощени и лесно уязвими хора.
Ред 21:
== Исторически сведения за заболяването ==
[[
Вариолата е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от [[папирус]]ът Еберс ([[1550 г. пр.н.е.|1550 г. пр.н.е.]]). Най-ранните веществени доказателства за наличието на болестта е вероятно пустулозен обрив по тялото на [[мумия]]та на египетския [[фараон]] [[Рамзес V]]<ref>{{cite web|last=Hopkins |first=Donald|title=Ramses V:Earliest known victim?|url=http://whqlibdoc.who.int/smallpox/WH_5_1980_p22.pdf|publisher=WHO|accessdate=6 July 2010}}</ref>. Първото описание на [[епидемия]] от вариола датира от [[1122 г. пр.н.е.|1122 г. пр.н.е.]] в [[Китай]].<ref name="Hopkins_2002">{{cite book|author=Hopkins DR|title=The Greatest Killer: Smallpox in history|publisher=University of Chicago Press|year=2002|isbn=0-226-35168-8}} Originally published as ''Princes and Peasants: Smallpox in History'' (1983), ISBN 0-226-35177-7</ref> Известна е и от литературни източници на древната индийска медицина (VI век пр.н.е.) и в съчиненията на древни гръцки и римски лекари и историци като [[Хипократ]], [[Херодот]], [[Тукидид]] и [[Гален]]. Най-малко седем божества на религии по света олицетворяват едрата шарка. Такива например са божеството [[Сопома]] от [[Йоруба митология|митологията на народа йоруба]]. В [[Индия]] богинята на шарката [[Шитела Деви]] е разпространена и почитана в храмовете на цялата страна.<ref>{{Cite book
| last = Henderson
Ред 51:
</ref>
[[
До средата на [[18 век]] едрата шарка е сред най-разпространените инфекциозни болести, ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18 век вариолата убива около 400 000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси),<ref name="Hays">J. N. Hays (2005). "''[http://books.google.com/books?id=GyE8Qt-kS1kC&pg=PA151&dq=&lr=&hl=en&cd=23#v=onepage&q=false Epidemics and pandemics: their impacts on human history]''". ABC-CLIO. p.151. ISBN 1851096582</ref> и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението.<ref name=Behbehani_1983>{{cite journal |author=Behbehani AM |title=The smallpox story: life and death of an old disease |journal=Microbiol Rev |volume=47 |issue=4 |pages=455 – 509 |date=1 December 1983|pmid=6319980 |pmc=281588 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=6319980 }}</ref><ref>"[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=vacc.chapter.3 Smallpox and Vaccinia]". ''National Center for Biotechnology Information.''</ref> От всички заразени, около 20 – 60% и дори над 80% от заразените деца загиват от болестта.<ref>{{cite journal |author=Riedel S |title=Edward Jenner and the history of smallpox and vaccination |pmc=1200696 |journal=Proc (Bayl Univ Med Cent) |volume=18 |issue=1 |pages=21 – 5 |year=2005 |pmid=16200144 }}</ref> Широкото използване на вариолацията в някои страни като [[Великобритания]], нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на [[19 век]] след въвеждането на [[ваксинация]]та. През [[20 век]] едрата шарка поразява фатално около 300 - 500 млн. души.<ref>{{cite book |author=Koplow, David A. |title=Smallpox: the fight to eradicate a global scourge |url=http://books.google.com/books/ucpress?vid=ISBN9780520242203|publisher=University of California Press |location=Berkeley |year=2003 |isbn=0-520-24220-3 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://ucdavismagazine.ucdavis.edu/issues/su06/feature_1b.html |title=UC Davis Magazine, Summer 2006: Epidemics on the Horizon |accessdate=2008-01-03 }}</ref><ref>[http://www.sciencedaily.com/releases/2008/01/080131122956.htm How Poxviruses Such As Smallpox Evade The Immune System], ScienceDaily, February 1, 2008</ref> За [[1967]] г., СЗО оценява, че 15 милиона хора са заразени с болестта и два милиона умират от нея.<ref name=WHO_Factsheet>{{cite web | title=Smallpox | work=WHO Factsheet | url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/smallpox/en/ | accessdate=2007-09-22}}</ref>
Ред 115:
== Клинични признаци ==
[[
Клиничните форми при едрата шарка са многобройни като се делят основно на тежки и леки форми:
* Леки форми – variolis (variola mitigata), variola discreta, alastrim, variola sine exanthematica.
* Тежки форми – variola vera confluens, variola vera haemorrhagica, variola fulminans.
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] варира от 9 до 16 дни, средно 14. Типичната среднотежка вариола започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 39 - 40 °C, отпадналост, [[световъртеж]], гадене, [[главоболие]], болки в мускулите и ставите. Лицето и областта на [[гълтач|глътката]]. При около ¼ от заболелите се появява бързопреходен скарлатино- или морбилиформен обрив в областта на скута, наподобяващ бански гащета.
До 3 - 4 ден температурата спада, но започва еруптивния процес. По лицето, окосмената част на главата, ръцете и ходилата, както и по лигавиците се появяват множество папули. След около 2 - 3 дни те преминават във везикули, които постепенно се изпълват с гнойно съдържание и хлътват в средата. [[Кожа]]та около тях става червена. Общото състояние се влошава, температурата отново се покачва до 40 °C. [[Интоксикация]]та на организма бързо се развива на фона на силна [[тахикардия]], достигаща дори до загуба на съзнание.
Подобряване настъпва към 10 ден от началото на заболяването. Пустулите засъхват и се превръщат в крусти. След около месец постепенно опадват, а по кожата остават малки белези.
Ред 142:
== Профилактика и борба ==
Днес вариолата е ликвидирана като нозологична единица и не се предвижда никаква [[Профилактика (медицина)|профилактика]] сред населението. Опасността от заболяване и последствията, които то носи са подтиквали човечеството да търси начин да се предпази от едра шарка. Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е [[инокулация]] (известна също и като вариолация). Инокулацията вероятно е практикувана в [[Индия]] още през [[1000 г. пр.н.е.|1000 г. пр.н.е.]]<ref name=Bourzac_2002>{{cite journal | author = Bourzac K| title = Smallpox: Historical Review of a Potential Bioterrorist Tool | journal = Journal of Young Investigators | year = 2002 | volume = 6 | issue = 3 |url= http://www.jyi.org/volumes/volume6/issue3/features/bourzac.html}}</ref> Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Въпреки това обаче практиката е оспорвана от някои от древните медицински текстове на [[санскрит]] в Индия, описващи процеса на заразяване.<ref>Wujastyk, Dominik. (1995). „Medicine in India,“ in ''Oriental Medicine: An Illustrated Guide to the Asian Arts of Healing'',
По време на престоя си в [[Османска империя|Османската империя]] лейди [[Мери Монтегю]] наблюдава как населението прилага инокулацията. Този процес тя описва подробно в писмата си и след завръщането си през [[1718]] г. ентусиазирано насърчава процедурата да се прилага и в [[Англия]].<ref>{{cite web|url=http://www.fordham.edu/Halsall/mod/montagu-smallpox.html |title=Modern History Sourcebook: Lady Mary Wortley Montagu (1689 – 1762): Smallpox Vaccination in Turkey |publisher=Fordham.edu |accessdate=2010-10-15}}</ref> През [[1796]] г. селският лекар от [[Бъркли (Англия)|Бъркли]], Глостършир, Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едра шарка може да бъде изграден, чрез ваксинация на човек с материали от лезии отделени от [[крави]], боледуващи от [[шарка по говедата]]. Последната се причинява от вирус от същото семейство на причинителя на вариолата и е доста сходен с него. Този материал бил наречен от Дженър с термина „ваксина“, от латинския корен ''vacca'' – дума означаваща крава. Процедурата за ваксинация се оказва много по-безопасна от инакулацията. Не съществува и риск от заразяване от човек на човек с едра шарка. Скоро след това ваксинирането с цел предотвратяване на едра шарка започва да се практикува в цял свят. През 19 век, вирусът на говеждата шарка бива заменен от Vaccinia virus. Той е генетично различен от двата, но твърде сходен по антигенен състав.<ref name= PinkBook/>
| |||