Левит (Библия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
На иврит не се пише ויקר, а ויקרא
форматиране: 7x нов ред, 6x тире-числа, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Левит''' (на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''το Λευϊτικόν'', на [[латински}}; език{{lang-la|латински]]: ''Leviticus'',}}; а на [[еврейски език]]: ''Вайикра'' ({{lang-he|וַיִּקְרָא)}} „Вайикра“, ''Ии повика'') е третата книга от [[Библия]]та, от [[Стар завет|Стария завет]] и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
== Място и роля на книгата ==
Ред 9:
 
== Възникване, източник и съдържание на книгата ==
 
[[Библейски канон|Каноничният]] текст на ''Левит'' възниква по време на [[Вавилонски плен|вавилонския плен]] ([[6 век пр.н.е.]]) и след това. Обединява в добре свързано цяло текстове от различни епохи, доста отдалечени във времето. Във времето, когато евреите вече нямат цар, свещениците укрепват властта си, а за нуждите на ''Втория храм'' в [[Йерусалим]] събират и допълват различни сборници със закони и правила за обредите.
 
=== Приноси ===
В първата част на ''Левит'' (1–71 – 7 глава) са представени различните видове ''приноси'', които израилтяните могат или трябва да принасят на [[Господ]] при едни или други обстоятелства. Книгата няма за цел да въвежда неуките в богослужението, а да класифицира различните обреди в нещо като наръчник за хора, които вече са запознати. Затова оттук не се научава нищо за източниците и значението на приносите и другите обреди. Чрез предположения и сравнения може да се установи само, че израилтяните отчасти са заели начина на принасяне от други религии в древния [[Близък изток]], обаче тези рамки са изпълнени с ново съдържание, съответстващо на техния светоглед и техните познания за Бога.
 
В първата част на ''Левит'' (1–7 глава) са представени различните видове ''приноси'', които израилтяните могат или трябва да принасят на [[Господ]] при едни или други обстоятелства. Книгата няма за цел да въвежда неуките в богослужението, а да класифицира различните обреди в нещо като наръчник за хора, които вече са запознати. Затова оттук не се научава нищо за източниците и значението на приносите и другите обреди. Чрез предположения и сравнения може да се установи само, че израилтяните отчасти са заели начина на принасяне от други религии в древния [[Близък изток]], обаче тези рамки са изпълнени с ново съдържание, съответстващо на техния светоглед и техните познания за Бога.
 
=== Посвещаване, права и задължения на свещениците ===
Втората част (8–108 – 10 глава) описва церемонията по посвещаването на [[Аарон (Библия)|Аарон]] и неговите синове. Предполага се, че тези три глави евентуално са били непосредствено продължение на ''Изход'', като отговор на указанията в 29 глава на ''Изход''.
 
Втората част (8–10 глава) описва церемонията по посвещаването на [[Аарон (Библия)|Аарон]] и неговите синове. Предполага се, че тези три глави евентуално са били непосредствено продължение на ''Изход'', като отговор на указанията в 29 глава на ''Изход''.
 
В тази част свещеничеството (''левитите'') е представено като законен посредник между Бог и израилтяните. Със службата на свещениците се свързва и службата на тълкуване на Божията воля. Понеже свещениците действат в центъра на [[юдаизъм|юдаизма]] (''Храма''), тяхното влияние е изключително силно върху обществения живот на израилтяните.
 
=== Обредна чистота и нечистота ===
В третата част (11–1611 – 16 глава) се посочват различни видове чистота, както и нечистотата, която не позволява на човек да влезе в контакт с Бога: яденето на нечисти храни, проказата, половата нечистота на мъжа или жената. Глава 16 е своеобразно ядро на книгата: описва се обреда на ''умилостивяване'' (''йом кипур'' – ''ден на изкуплението'').
 
В третата част (11–16 глава) се посочват различни видове чистота, както и нечистотата, която не позволява на човек да влезе в контакт с Бога: яденето на нечисти храни, проказата, половата нечистота на мъжа или жената. Глава 16 е своеобразно ядро на книгата: описва се обреда на ''умилостивяване'' (''йом кипур'' — ''ден на изкуплението'').
 
=== Закон за спазване на светостта ===
Четвъртата част, обхващаща 17–2617 – 26 глава, обикновено се нарича ''Закон за спазване на светостта''. В духа на ''преданието на свещениците'', спазването на всички обредни закони, в които са включени и обществените, дават възможност на хората да се срещнат със ''светия Бог'': ''„Господ говори още на Мойсея, казвайки: Кажи на цялото общество израилтяни...: Свети бъдете, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свет“'' (''Левит'' 19:1–21 – 2).
 
Четвъртата част, обхващаща 17–26 глава, обикновено се нарича ''Закон за спазване на светостта''. В духа на ''преданието на свещениците'', спазването на всички обредни закони, в които са включени и обществените, дават възможност на хората да се срещнат със ''светия Бог'': ''„Господ говори още на Мойсея, казвайки: Кажи на цялото общество израилтяни...: Свети бъдете, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свет“'' (''Левит'' 19:1–2).
 
Глава 27 е допълнение към книгата и говори за как да се откупи човек или имот, когато някой ги обещае за дар (''обрек'') към Господ.
 
== ''Левит'' и другите книги в ''Библията'' ==
На ''Левит'' се позовават: [[Книга на Езекиил]] (особено глави 40–4840 – 48), [[Книга на Ездра]], [[Книга на Неемия]], както и [[Първа книга на летописите|Първа]] и [[Втора книга на летописите]]. Понеже дава преди всичко указания за обредите, ''Левит'' не се споменава често в [[Нов завет|Новия завет]]. Цитатите, които се срещат там, са преди всичко от закона за спазване на светостта.
 
[[Християни]]те четат тази книга от ''Стария завет'' много малко, понеже се смята, че ''Новият завет'' е отменил обредите, описани в нея.
На ''Левит'' се позовават: [[Книга на Езекиил]] (особено глави 40–48), [[Книга на Ездра]], [[Книга на Неемия]], както и [[Първа книга на летописите|Първа]] и [[Втора книга на летописите]]. Понеже дава преди всичко указания за обредите, ''Левит'' не се споменава често в [[Нов завет|Новия завет]]. Цитатите, които се срещат там, са преди всичко от закона за спазване на светостта.
 
[[Християни]]те четат тази книга от ''Стария завет'' много малко, понеже се смята, че ''Новият завет'' е отменил обредите, описани в нея.
 
== Ползвани източници ==
* ''Biblija'', Zagreb, [[1980]]: ''Приложения'' (Dodaci) (на хърватски)
* [http://www.biblija.net/biblija.cgi?lang=sl Светото писание в Интернет] (Библията на словенски)
 
== Външни препратки ==
*[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_3.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква» Трета книга Моисеева – Левит]