Натурализъм (литература): Разлика между версии

'''Натурализмът''' ([[латински]]: ''{{lang-la|naturalis''}} – по природа, ''natura'' – природа) е литературно течение в европейската [[литература]] за периода 1880 – 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.

Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от [[литературен реализъм|литературния реализъм]]. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Неговите философски основания се състоят в обясняването на обществените явления като „пряка последица от природните и биологичните фактори“. Както при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|романроманът]]ът.

[[FileФайл:Naturalisme Legrand.jpg|мини|180px|„Натурализмът“, карикатура на Луи Льогран, 1890 г. – [[Емил Зола]] изучава детайлите.]]