Ръкопис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-la}}; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Codex Bruchsal 1 40r.jpg|thumbмини|200px|Евангелие от 1220 г., Германия]]
 
'''Ръкопис''' или '''манускрипт''' (на [[латински език{{lang-la|латински]] – ''manuscriptum''}}, от латинското ''manus'' – ръка и ''scribo'' – пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху [[пергамент]], [[папирус]], [[хартия]] или друг подходящ материал. Преди изобретяването на [[книгопечатане]]то, основният начин за разпространяването на писменото слово е ръкописът.
 
== История ==
През [[Античността]] за писане на ръкописи се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. [[Древен Египет|Египетското царство]] се стреми да запази [[монопол]]а си върху този материал, като налага забрана за производството му без разрешение. В резултат, през [[Елинизъм|епохата на елинизма]], в град [[Пергам]] е изобретена алтернатива – пергаментът, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.
 
Хартията е изобретена около [[2 век]] в [[Китай]], който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝѝ за производство. През [[8 век]] [[араби]]те я разкриват и пренасят в [[Европа]] през [[12 век]]. В [[България]] хартия се използва от втората половина на [[14 век]]. Тук е внасяна от венециански търговци, особен вид дебела хартия, наричан [[бомбацин]]. На такава хартия е написано [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие]] на [[цар]] [[Иван Александър]].
 
През [[Средновековие]]то ръкописните книги са изработвани в специални работилници – [[скриптория|скриптории]], обикновено помещаващи се в [[манастир]]ите. Написването на текста и украсата им са дело на [[монаси]]-[[калиграф]]и (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, [[шрифт]]ът им се определя от епохата и региона, в който се създава ръкописа. В България най-старо е [[уставното писмо]], заменено около 12 век с [[полуустав]] а от 14 век е въведен [[скоропис]]ът.
 
Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и [[аристокрация]]та. Понякога за тях биват изработвани книги, богато украсени с рисунки. Като материали за рисуване се ползват [[туш]] и перо, [[акварел]], [[темпера]], [[гваш]], златен и сребърен [[варак]]. Украсата на ръкописите може да се състои както от сравнително прости геометрични и растителни мотиви, така и от детайлно изрисувани сцени на цяла страница – [[миниатюри]]. Характерът на изображенията се определя от типа на книгата (религиозен, светски, научен) и съдържанието на текста ѝѝ.
 
Масовото навлизане на книгопечатането довежда до постепенно изчезване на ръкописите. В България, където книгопечатането е възпрепятствано от страна на властите в [[Османската империя]], ръкописни книги се изработват до [[19 век]] включително.
 
== Видове ръкописи ==
[[FileФайл:Miriams Tanz.jpg|thumbмини|200px|„Танцът на Мириам“, миниатюра от [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]], втора пол. 14 век]]
 
* [[Свитък]] – дълга лента папирус, навита на руло. Използван най-вече през Античността.
* [[Кодекс (книга)|Кодекс]] – състои се от листи, подредени в коли, които от своя страна са съшити една към друга. Използва се масово през Средновековието.
* [[Палимпсест]] – ръкопис, чийто първоначален текст е бил изстърган от пергамента и листите са ползвани за написване на нов. Благодарение на останалото в микрограпавините багрило, по-старият текст също може да бъде разчетен.
* [[Фолиант]] – вид средновековна ръкописна книга с особено големи размери.
 
== Известни ръкописи ==