Отваря главното меню

Промени

55 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
'''Числа''' (на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''οι Αριθμοί'',}}; на{{lang-la|Numeri}}; [[латински език{{lang-he|латински]]: ''Numeri''בְּמִדְבַּר}}, а на [[еврейски език]]: ''Бе мидбар'' (בְּמִדְבַּר)  ''„ пустинята''пустинята“) е четвъртата книга от [[Библия]]та, от [[Стар завет|Стария завет]] и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
Тази книга е наречена от гръцките си преводачи ''Числа''„Числа“, защото в първите глави се говори за преброяването на [[израилтяни]]те. От всичките книги на Петокнижието тя е с най-сложна структура. В нея се преплитат три от четирите предания (източници), представляващи основа на Петокнижието. Основа за нейното единство е темата, посочена в първия ѝ стих, която е отразена и от еврейското ѝ заглавие ''„В пустинята“''.
 
== Съдържание и структура на книгата ==
Книгата ''Числа''„Числа“ има повествователна форма, макар че редица подробности изместват понякога основните събития. Освен това, съдържа и правни норми, някои от които се преплитат с разказа (напр. 17:3–53 – 5; 31:21–4721 – 47), други пък са вмъкнати без видима връзка с текста (глави 5; 6; 9; 15; 18; 19; 28–3028 – 30).
 
Книгата ''Числа'' има повествователна форма, макар че редица подробности изместват понякога основните събития. Освен това, съдържа и правни норми, някои от които се преплитат с разказа (напр. 17:3–5; 31:21–47), други пък са вмъкнати без видима връзка с текста (глави 5; 6; 9; 15; 18; 19; 28–30).
 
Четвъртата Мойсеева книга е съставена от три основни части:
# ''Подготовка за напускане на Синай'' (1:1- – 10:10). В първата част продължава и завършва осъществяването на организацията, за която се говори в [[Изход (Библия)|Изход]] и [[Левит (Библия)|Левит]]: преброяване на израилтяните (1–41 – 4 глава), освещаване на светилището (7 глава) и посвещаване на левитите (8 глава).
# ''Пътуване към Кадис, откъдето е извършено нападение срещу южен Ханнан'' (10:11- – 21:13). Във втората част израилтяните напускат [[Синай (Библия)|Синай]] (10 глава) и тръгват през пустинята към Кадис, откъдето нападат южен [[Ханаан]]. Това пътуване продължава четиридесет години (глави 11–1411 – 14; 16–1716 – 17; 20). Накрая пристигат на [[Източен бряг на Йордан|Източния бряг]] на река [[Йордан (река)|Йордан]], на границата на областта Моав. (21 глава).
# ''Пътуване от Кадис до Източния бряг на река Йордан'' (21:14- – 31:13). В третата част Валам благославя израилтяните в Моав (22–2422 – 24 глава), където те по-късно извършват грях, като започват да се кланят на Ваал-фегор (25 глава). В тази част се разказва за ново преброяване (26 глава) и се описват преди всичко указанията на Мойсей за разделяне на вече завладените земи (32 глава) и на земите, които предстои да завладеят (глави 27; 34–3634 – 36). Между тях се намира разказ за похода срещу Мадиам (31 глава) и списък на становете на израилтяните по пътя им от [[Египет]] до Йордан (33 глава).
 
== Израилтяните в пустинята ==
По-голямата част от текста на ''Числа'' се отнася за периода, през който израилтяните живеят в пустините на юг и югоизток от Ханаан. Този период има съществено значение за израилтяните, тъй като за тях той представлява и сериозно религиозно изпитание. По-късно този период често се представя като идеал, който израилтяните се опитват отново да постигнат. Някои [[пророци (Библия)|пророци]] говорят за него като за време на брачно съжителство (напр. [[Книга на Осия|Осия]], 2:16- – 23, [[Книга на пророк Еремия|Еремия]], 2:2 и сл.). Във [[Второзаконие]] за този период се говори като за време на отглеждане на дете (8:2- – 6), а за [[Книга на Езекиил|Езекиил]] това е време на неверие (20 глава).
 
По-голямата част от текста на ''Числа'' се отнася за периода, през който израилтяните живеят в пустините на юг и югоизток от Ханаан. Този период има съществено значение за израилтяните, тъй като за тях той представлява и сериозно религиозно изпитание. По-късно този период често се представя като идеал, който израилтяните се опитват отново да постигнат. Някои [[пророци (Библия)|пророци]] говорят за него като за време на брачно съжителство (напр. [[Книга на Осия|Осия]], 2:16-23, [[Книга на пророк Еремия|Еремия]], 2:2 и сл.). Във [[Второзаконие]] за този период се говори като за време на отглеждане на дете (8:2-6), а за [[Книга на Езекиил|Езекиил]] това е време на неверие (20 глава).
 
Книгата ''Числа'' представя три различни гледни точки за израилтяните, а именно, че те са:
 
== Народ, който придобива облик ==
 
Книгата ''Числа'' съдържа редица разкази, които са продължение на ''Изход''. Според теорията за преданията (източниците) в двете книги могат да се проследят три повествователни нишки: ''преданието на свещениците'', ''йеховистичното предание'' и ''елохистичното предание'', само че в ''Числа'' те са по-добре свързани и повествованието и в повествованието като цяло няма повторения. Преданията се различават преди всичко по своите [[теология|теологични]] цели: ''йеховистичното'' и ''елохистичното'' представят историята на първия израилтянски род и предоставят на читателя грижата от нея да си извлече необходимите поуки, докато ''преданието на свещениците'' (пък и понякога ''елохистичното предание'') се стреми да оправдае нормите за службата на свещениците, за приносите, за празниците, за съботата, за чистотата и др., като ги препоръчва и описва как са възникнали и каква роля имат в живота на общността.
 
 
== Значение на книгата ''Числа'' ==
В ''Числа'' е показана идеализирана картина на ''„божия народ“'', като същевременно се представя доста реално и историята на първия период от неговото съществуване. Идеализираното описание на израилтянската общност служи за образец на следващите поколения, чрез утвърждаване на някои общи, ръководни за живота, принципи.
 
Книгата ''Числа'' представлява трайно предупреждение, което се използва от пророците и в [[Псалми]]те (напр. ''Езекиил'' 16, 20, 23; [[Книга на Михей|Михей]] 6:3- – 5; ''Псалми'' 78:17–4017 – 40, 81:12–1712 – 17, 95:8, 106:16–3316 – 33 и т.н.). [[Апостол Павел]] също предупреждава коринтяните, като използва събитията от ''Изход'' и ''Числа'': ''А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена'' ([[Първо послание към коринтяните]] 10:11).
В ''Числа'' е показана идеализирана картина на ''„божия народ“'', като същевременно се представя доста реално и историята на първия период от неговото съществуване. Идеализираното описание на израилтянската общност служи за образец на следващите поколения, чрез утвърждаване на някои общи, ръководни за живота, принципи.
 
Книгата ''Числа'' представлява трайно предупреждение, което се използва от пророците и в [[Псалми]]те (напр. ''Езекиил'' 16, 20, 23; [[Книга на Михей|Михей]] 6:3-5; ''Псалми'' 78:17–40, 81:12–17, 95:8, 106:16–33 и т.н.). [[Апостол Павел]] също предупреждава коринтяните, като използва събитията от ''Изход'' и ''Числа'': ''А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена'' ([[Първо послание към коринтяните]] 10:11).
 
В книгата ''Числа'' непрекъснато се преплитат исторически събития с правни норми. В нея законите намират основа в историята, която показва какво означава спазване или нарушаване на закона, какво значи вярност и какво – неверие.
* ''Biblija'', Zagreb, [[1980]]: ''Приложения'' (Dodaci) (на хърватски)
* [http://www.biblija.net/biblija.cgi?lang=sl Светото писание в Интернет] (Библията на словенски)
 
== Външни препратки ==
*[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_4.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква » Четвърта книга Моисеева – Числа]