Уикипедия

Числа (Библия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 2x А|А(Б)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Числа''' (на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''οι Αριθμοί'',}}; на{{lang-la|Numeri}}; [[латински език{{lang-he|латински]]: ''Numeri''בְּמִדְבַּר}}, а на [[еврейски език]]: ''Бе мидбар'' (בְּמִדְבַּר)  – ''„ пустинята''пустинята“) е четвъртата книга от [[Библия]]та, от [[Стар завет|Стария завет]] и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
Тази книга е наречена от гръцките си преводачи ''Числа''„Числа“, защото в първите глави се говори за преброяването на [[израилтяни]]те. От всичките книги на Петокнижието тя е с най-сложна структура. В нея се преплитат три от четирите предания (източници), представляващи основа на Петокнижието. Основа за нейното единство е темата, посочена в първия ѝ стих, която е отразена и от еврейското ѝ заглавие ''„В пустинята“''.
 
== Съдържание и структура на книгата ==
Книгата ''Числа''„Числа“ има повествователна форма, макар че редица подробности изместват понякога основните събития. Освен това, съдържа и правни норми, някои от които се преплитат с разказа (напр. 17:3–53 – 5; 31:21–4721 – 47), други пък са вмъкнати без видима връзка с текста (глави 5; 6; 9; 15; 18; 19; 28–3028 – 30).▼
 
▲Книгата ''Числа'' има повествователна форма, макар че редица подробности изместват понякога основните събития. Освен това, съдържа и правни норми, някои от които се преплитат с разказа (напр. 17:3–5; 31:21–47), други пък са вмъкнати без видима връзка с текста (глави 5; 6; 9; 15; 18; 19; 28–30).
 
Четвъртата Мойсеева книга е съставена от три основни части:
# ''Подготовка за напускане на Синай'' (1:1- – 10:10). В първата част продължава и завършва осъществяването на организацията, за която се говори в [[Изход (Библия)|Изход]] и [[Левит (Библия)|Левит]]: преброяване на израилтяните (1–41 – 4 глава), освещаване на светилището (7 глава) и посвещаване на левитите (8 глава).
# ''Пътуване към Кадис, откъдето е извършено нападение срещу южен Ханнан'' (10:11- – 21:13). Във втората част израилтяните напускат [[Синай (Библия)|Синай]] (10 глава) и тръгват през пустинята към Кадис, откъдето нападат южен [[Ханаан]]. Това пътуване продължава четиридесет години (глави 11–1411 – 14; 16–1716 – 17; 20). Накрая пристигат на [[Източен бряг на Йордан|Източния бряг]] на река [[Йордан (река)|Йордан]], на границата на областта Моав. (21 глава).
# ''Пътуване от Кадис до Източния бряг на река Йордан'' (21:14- – 31:13). В третата част Валам благославя израилтяните в Моав (22–2422 – 24 глава), където те по-късно извършват грях, като започват да се кланят на Ваал-фегор (25 глава). В тази част се разказва за ново преброяване (26 глава) и се описват преди всичко указанията на Мойсей за разделяне на вече завладените земи (32 глава) и на земите, които предстои да завладеят (глави 27; 34–3634 – 36). Между тях се намира разказ за похода срещу Мадиам (31 глава) и списък на становете на израилтяните по пътя им от [[Египет]] до Йордан (33 глава).
 
== Израилтяните в пустинята ==
По-голямата част от текста на ''Числа'' се отнася за периода, през който израилтяните живеят в пустините на юг и югоизток от Ханаан. Този период има съществено значение за израилтяните, тъй като за тях той представлява и сериозно религиозно изпитание. По-късно този период често се представя като идеал, който израилтяните се опитват отново да постигнат. Някои [[пророци (Библия)|пророци]] говорят за него като за време на брачно съжителство (напр. [[Книга на Осия|Осия]], 2:16- – 23, [[Книга на пророк Еремия|Еремия]], 2:2 и сл.). Във [[Второзаконие]] за този период се говори като за време на отглеждане на дете (8:2- – 6), а за [[Книга на Езекиил|Езекиил]] това е време на неверие (20 глава).▼
 
▲По-голямата част от текста на ''Числа'' се отнася за периода, през който израилтяните живеят в пустините на юг и югоизток от Ханаан. Този период има съществено значение за израилтяните, тъй като за тях той представлява и сериозно религиозно изпитание. По-късно този период често се представя като идеал, който израилтяните се опитват отново да постигнат. Някои [[пророци (Библия)|пророци]] говорят за него като за време на брачно съжителство (напр. [[Книга на Осия|Осия]], 2:16-23, [[Книга на пророк Еремия|Еремия]], 2:2 и сл.). Във [[Второзаконие]] за този период се говори като за време на отглеждане на дете (8:2-6), а за [[Книга на Езекиил|Езекиил]] това е време на неверие (20 глава).
 
Книгата ''Числа'' представя три различни гледни точки за израилтяните, а именно, че те са:
Line 22 ⟶ 20:
 
== Народ, който придобива облик ==
 
Книгата ''Числа'' съдържа редица разкази, които са продължение на ''Изход''. Според теорията за преданията (източниците) в двете книги могат да се проследят три повествователни нишки: ''преданието на свещениците'', ''йеховистичното предание'' и ''елохистичното предание'', само че в ''Числа'' те са по-добре свързани и повествованието и в повествованието като цяло няма повторения. Преданията се различават преди всичко по своите [[теология|теологични]] цели: ''йеховистичното'' и ''елохистичното'' представят историята на първия израилтянски род и предоставят на читателя грижата от нея да си извлече необходимите поуки, докато ''преданието на свещениците'' (пък и понякога ''елохистичното предание'') се стреми да оправдае нормите за службата на свещениците, за приносите, за празниците, за съботата, за чистотата и др., като ги препоръчва и описва как са възникнали и каква роля имат в живота на общността.
 
Line 28 ⟶ 25:
 
== Значение на книгата ''Числа'' ==
В ''Числа'' е показана идеализирана картина на ''„божия народ“'', като същевременно се представя доста реално и историята на първия период от неговото съществуване. Идеализираното описание на израилтянската общност служи за образец на следващите поколения, чрез утвърждаване на някои общи, ръководни за живота, принципи.▼
 
Книгата ''Числа'' представлява трайно предупреждение, което се използва от пророците и в [[Псалми]]те (напр. ''Езекиил'' 16, 20, 23; [[Книга на Михей|Михей]] 6:3- – 5; ''Псалми'' 78:17–4017 – 40, 81:12–1712 – 17, 95:8, 106:16–3316 – 33 и т.н.). [[Апостол Павел]] също предупреждава коринтяните, като използва събитията от ''Изход'' и ''Числа'': ''А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена'' ([[Първо послание към коринтяните]] 10:11).▼
▲В ''Числа'' е показана идеализирана картина на ''„божия народ“'', като същевременно се представя доста реално и историята на първия период от неговото съществуване. Идеализираното описание на израилтянската общност служи за образец на следващите поколения, чрез утвърждаване на някои общи, ръководни за живота, принципи.
 
▲Книгата ''Числа'' представлява трайно предупреждение, което се използва от пророците и в [[Псалми]]те (напр. ''Езекиил'' 16, 20, 23; [[Книга на Михей|Михей]] 6:3-5; ''Псалми'' 78:17–40, 81:12–17, 95:8, 106:16–33 и т.н.). [[Апостол Павел]] също предупреждава коринтяните, като използва събитията от ''Изход'' и ''Числа'': ''А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена'' ([[Първо послание към коринтяните]] 10:11).
 
В книгата ''Числа'' непрекъснато се преплитат исторически събития с правни норми. В нея законите намират основа в историята, която показва какво означава спазване или нарушаване на закона, какво значи вярност и какво – неверие.
Line 38 ⟶ 34:
* ''Biblija'', Zagreb, [[1980]]: ''Приложения'' (Dodaci) (на хърватски)
* [http://www.biblija.net/biblija.cgi?lang=sl Светото писание в Интернет] (Библията на словенски)
 
== Външни препратки ==
*[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_4.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква » Четвърта книга Моисеева – Числа]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Числа_(Библия)“.