Юлиан: Разлика между версии

| име = Юлиан

| описание = ''[[Списък на римските императори|63-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Бронзова монета на Юлиан от [[Антиохия]] от 360 – 363 г.

| управление = [[6 ноември]] [[355]] – [[360]] (като [[Цезар (титла)|Цезар]]) <br> [[361]] – [[363]] (като [[Август (титла)|Август]])

| майка = [[Базилина]]

}}

 

Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името '''Юлиан Апостат''' ('''Юлиан Отстъпник''').

=== Възкачване на трона ===

След като [[Констанций Гал]] е провъзгласен за ''Цезар на Изтока'' през [[351]] г. и по-късно, в резултат на придворни интриги, е екзекутиран от [[Констанций II]], през 355 г. Юлиан е повикан в императорския двор в [[Милано]], където Констанций му дава титлата ''Цезар на Запада''. Сестрата на Констанций, [[Елена (сестра на Констанций II)|Елена]] е омъжена за Юлиан.

 

Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварското нашествие. Смятало се че, поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи, или ще загине. В следващите години като цезар Юлиан воюва срещу нахлуващите в [[Римска империя|Империята]] [[германи|германски]] племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща [[Кьолн]] под имперска власт през [[356]] г., отблъсква [[алемани]]те и пленява вожда им [[Хнодомар]] в битката при [[Страсбург]] през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река [[Рейн]] за следващите години.

 

== Управление ==

След внезапната смърт на Констанций II в Киликия, Юлиан е признат за законен император на [[3 ноември]] 361 година. При пристигането си в [[Константинопол]] той показва намерение да следва съвсем различна политика от тази на предходника му. Юлиан незабавно съкращава раздутите разходи в императорския двор, намаля броя на придворните служители и масово уволнява корумпираните евнуси. Осъжда на смърт влиятелният евнух Евзебий, който е стоял зад много от несправедливите решения на Констанций, включително и спрямо самия Юлиан.

 

=== Религиозна политика ===

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император [[Константин I]] да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях – избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия [[Иисус Христос]] наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към [[езичество]]то Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (лат. Apostata – „Отстъпник“).

 

В своя едикт за толерантността от [[362]] г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в [[Антиохия]] храмът на [[Аполон]] бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.

 

=== Поход на изток ===

През март 363 г. Юлиан се отправя на амбициозен военен поход срещу [[Сасаниди|Сасанидска]] [[Персия]], решен да отърве Римската империя от опасния съсед на изток. В началото кампанията е успешна за римляните, но впоследствие се появяват сериозни затруднения и Юлиан прекратява настъплението на армията си в [[Месопотамия]]. Под командването на Юлиан легионите окупират персийската територия по течението на р. [[Ефрат]] и побеждават сасанидите на [[Шапур II]] пред стените на столицата [[Ктезифон]] (май 363 година). Въпреки победата войските на Юлиан не са в състояние да превземат крепостта и след известно колебание той решава да започнат отстъпление. Според източниците, император Юлиан загива в случайна схватка с персите близо до Ктезифон. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие (юни 363 година). Според съвременника му [[Либаний]], императорът бил убит от свой войник – християнин, по религиозни подбуди.

 

 

== Творчество ==

Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.

 

 

* [http://www.roman-emperors.org/julian.htm Roberts, Walter E., and Michael DiMaio, „Julian the Apostate (360 – 363 A.D.)“, ''De Imperatoribus Romanis'' (2002)]

 

=== Произведения на Юлиан ===

 

=== Научна литература ===

 

{| border="3" cellpadding="5" cellspacing="0" align="center" style="width:80%; background-color:#efefef"