Unix: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.97.155.209 (б.), към версия на Xiloynaha
м замяна на чужда езикова препратка; козметични промени
Ред 4:
Сегашният собственик на [[търговска марка|търговската марка]] ''UNIX'' е консорциумът за индустриални стандарти [[The Open Group]]. Правата върху изходния код на Unix обаче са оспорвани в дело от 2004 г., в което доставчикът на UNIX [[SCO Group]] обвинява [[Novell]] в оклеветяване на името (slander of title). Забележете, че собственикът на търговската марка използва названието UNIX, а не Unix. Терминът UNIX не е акроним, а следва историческата конвенция компютърните системи да се именуват с главни букви като [[ENIAC]] и [[MISTIC]].
 
Само системи, напълно съвместими и сертифицирани по [[UNIX спецификация]]та (Single UNIX Specification) могат да се наричат „UNIX“. Другите се наричат „[[Unix-подобни]]“ ([[:en:Unix-like|Unix-like]]).
 
В началото на 70-те и 80-те, когато компютрите не са толкова разпространени, академичните кръгове са вдъхновени от Unix, което води до широкомащабното ѝѝ възприемане (най-вече на варианта [[Berkeley Software Distribution|BSD]], създаден в [[Калифорнийски университет - Бъркли]]), а също и от нови компании като [[Sun Microsystems]]. В наши дни в допълнение на сертифицираните Unix системи, Unix-подобните операционни системи като [[Linux]] и [[Mac OS X]] са често срещани.
 
Понякога названието ''традиционен Unix'' се използва за Unix или за операционна система с характеристики на [[Version 7 Unix]] или [[UNIX System V]].
[[КартинкаФайл:Unix history-simple.svg|thumbмини|400px|Произход на Unix и Unix-подобните операционните системи]]
 
== Въведение ==
Ред 16:
Както Unix, така и [[C (език за програмиране)|C]], разработени от AT&T и разпространени в службите на американското правителство и академичните институции, са приспособявани към различни архитектури и операционни системи. В резултат на това Unix се свързва с понятието „[[отворена система]]“.
 
Unix е проектирана като [[преносимост|преносима]], [[многозадачен|многозадачна]] и [[многопотребителска]], когато е във [[времеразделящ]]а конфигурация. За Unix системите са характерни следните особености: използването на [[неформатиран текст]] за запазване на данни; йерархична [[файлова система]]; устройствата и някои видове [[процеси]] (inter-process communication) (IPC) се третират като файлове; използват се голям брой малки програми, които могат да бъдат навързани заедно чрез [[интерпретатор на команден ред]] и чрез [[съобщителен канал (Unix)|каналканали]]и (pipe), в контраст с използването на една монолитна програма със същата функционалност. Тези концепции са известни като [[философия на Unix]].
 
В Unix, „операционната система“ се състои от тези инструменти заедно с [[Ядро (компютри)|ядрото]] (kernel – основната контролираща програма). Ядрото отговаря за пускане и спиране на програмите, за работа с [[файлова система|файловите системи]] и за други задачи от „високо ниво“, които са общи за повечето програми. Най-важната му задача обаче е, че то контролира директния достъп до хардуера и разрешава конфликтите – например когато две програми едновременно искат достъп до едно и също устройство. Затова ядрото има специални привилегии за достъп до системата, което води до отделянето на „потребителско“ и „системно“ пространство.
 
[[Микроядро]]то се опитва да намали размера на ядрото, като разделя ядрото на много малки части изпълняващи определени операции. Във времената на [[мейнфрейм]] машините, когато „нормалният“ компютър се състоеше от твърд диск и [[компютърен терминал|терминалтерминали]]и за вход-изход, файловият модел на Unix работеше много добре, тъй като входно-изходните операции бяха „линейни“. Но модерните системи имат и по-нови [[периферни устройства]] и използват графичен [[потребителски интерфейс]], при който действието с мишката е нов, „събитиен модел“ и моделът на Unix не функционира така добре. През 80-те разработчиците насочват усилията си към системите, поддържащи тези нови устройства, за да осигурят неблокиращ вход-изход, да създадат варианти на междупроцесна комуникация, различни от pipe, както и за изваждането на мрежовите протоколи от ядрото.
 
== История ==
През 60-те, [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетският технологичен институт]], AT&T Bell Labs и [[General Electric]] работят по експерименталната [[операционна система]] [[Multics]] (името идва от '''Mult'''iplexed '''I'''nformation and '''C'''omputing '''S'''ervice), предназначена за [[мейнфрейм компютър]]а [[GE-600 series|GE-645]]. Целта е създаването на комерсиален продукт, но успех не е постигнат. Multics е интреактивна операционна система с много нови възможности и повишена [[сигурност]]. В резултат от проекта е създаден краен продукт, но с много ниска производителност.
 
AT&T Bell Labs се оттегля и насочва ресурсите си към други проекти. Един от разработчиците от екипа на Bell Labs обаче, Кен Томпсън, продължава да работи, и създава игра за GE-645 мейнфрейм, наречена Пътуване в пространството (Space Travel). Но изпълнявана на GE машината тя е бавна и доста скъпа – изпълнението и&#768;ѝ струва $75 от дефицитното компютърно време.<ref>http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html</ref>
 
[[ImageФайл:Unix-process-list.png|thumbмини|250 px|A partial list of simultaneously-running processes on a UNIX system.]]
 
С помощта на Дени Ричи Томпсън пренаписва играта на [[асемблер]] за друга машина на [[Digital Equipment Corporation]] – [[PDP-7]]. Този проект заедно с работата му по проекта Multics, кара Томпсън да започне работа по нова операционна система за PDP-7. Той и Ричи ръководят екипа от разработчици от Bell Labs, сред които и [[Руд Канадей]] (Rudd Canaday), разработващ файловата система както и новата многозадачна операционна система. Тя включва интерпретатор от команден ред.
Ред 44:
 
=== 80-те ===
[[ImageФайл:Unix-ed-shellscript.png|thumbмини|250 px|Editing a shell script using the ''[[ed]]'' editor. The dollar-sign at the top of the screen is the prompt printed by the shell. 'ed' is typed to start the editor, which takes over from that point on the screen downwards.]]
 
AT&T лицензира [[UNIX System III]], базирана основно на версия 7, за комерсиално използване през 1982. Тя включваше поддръжка на VAX. AT&T продължи да лицензира по-старите версии на Unix. За да сложи край на объркването между различните версии, AT&T ги комбинира в [[UNIX System V]] Release 1. Тя предложи нови възможности като редактора [[vi]] и [[curses (програмна библиотека)|curses]] от [[Berkeley Software Distribution]] на Unix разработени от [[Калифорнийски университет - Бъркли|Калифорнийския университет (Бъркли)]]. Тя включваше поддръжка на [[Western Electric]] 3B.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Unix“.