Франц Брентано: Разлика между версии

| подпис =

Роден е на [[16 януари]] [[1838]] година в [[Маринберг ам Райн]], [[Прусия]]. Учи в [[Берлин]], [[Мюнхен]] и [[Тюбинген]], като получава научната си степен по философия през 1864 г. Между 1864 и 1874 г. Брентано служи като ръкоположен [[свещеник]] във [[Вюрцбург]], пишейки и изнасяйки лекции върху [[Аристотел]]. След това той се оттегля от лекторството и от Църквата поради несъгласия с доктрината за [[Папа|папската]] непогрешимост.

За разлика от книгата по [[физиологична психология]] на [[Вилхелм Вундт]], книгата на Брентано ''Psychology From an Empirical Standpoint'' („Психологията от емпирична гледна точка“) твърди, че основнияосновният метод на психологията е [[наблюдение]]то, а не [[експеримент]]ирането. Докато съвременникът му Вундт основава психологията като наука чрез експерименталниятексперименталния метод за изучаване на съзнателните процеси и структура, основният метод на Брентано е наблюдението на опита като дейност – акта на виждането на цвета като нещо различно от сензорното съдържание на цвета. Психологията на актовете на съзнанието е повече [[Емпиризъм|емпирична]], отколкото експериментална, макар че изисква внимателно наблюдение на индивидуалния опит и включва също данни от експериментирането.

Върху прочита му на Аристотел влияние оказва най-вече [[Схоластика|схоластичната]] традиция. Затова съществува разлика между историко-философския проект на Тренделенбург и този на Брентано. В първия случай се чувства силното влияние на школата на [[Фридрих Шлайермахер]] заедно със съвременните методи на филологическото изследване. Подходът на Тренделенбург се стреми към автентична реконструкция на учението на древногръцкия мислитемислител. В подхода на Брентано доминира контекста на схоластичната традиция, основно учението на [[Тома Аквински]].

През този период излиза анонимна статия в католическо списание. Нейното заглавие е ''„Аристотел и католическата наука“.'' За мнозина съвременници текстът е писан от Брентано. Важността на тази статия е свързана с два основни проблема: от една страна, тя е симптоматична за зачестилия интерес през XIX век към систематизиране и изучаване трудовете на Аристотел, но от друга, изразява състоянието на криза в новоевропейската философия (след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. ''[[натурфилософия]]''). Смисълът от изучаване на Аристотел в католическата наука не е свързан с опит за свеждане на християнската култура до елинската. Напротив, според анонимната статия именно в учението на Тома от [[Аквино]] следва да се търси ключ към разбиране на Аристотел. Това е така, защото учението за категориите в схоластиката е това на Стагирит, но също и на Тома, т.е. това учение е аристотелианско по своя произход, но допълнено и разширено от схоластичните философи. Разликата е в това, че според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското – те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата.

'''; На български език:'''

* Петров, В., 2013, ''Процесуално философски прочит на дилемата континуалност-дискретност'', Проектория, София. [https://books.google.bg/books?id=fzGPAwAAQBAJ&pg=PA72&lpg=PA72&dq=Франц+Брентано&source=bl&ots=J-PtGJMLi9&sig=SrXNNs9nYEikVZnm6Uh4Vx61VdM&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjmzJStnKnMAhWIDpoKHQxEBlYQ6AEI ''Процесуално философски прочит на дилемата континуалност-дискретност''], Проектория, София.