Разлика между версии на „Руско влияние върху българския език“

м
{{lang-pl}}; козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м ({{lang-pl}}; козметични промени)
В течение на векове, най-вече през периода на българското [[Възраждане]], [[български език|българският]] и [[руски език|руският език]] са си оказвали взаимно влияние. Първоначално [[старобългарски език|старобългарският]] оказва влияние върху [[староруски език|староруския]] и по този начин възниква [[Руска редакция на старобългарския език|руската редакция на старобългарския език]], от която по-късно се развива [[църковнославянски език|църковнославянският език]]. По време на [[Възраждане]]то първо църковнославянският (но в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.
 
== Руският език и българската книжовна лексика ==
През [[Възраждане]]то в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-значим източник в този случай се оказва руският език.
 
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 126-128; 131. (или [http://promacedonia.com/la/index.html изданието от 1986] г.)
 
== Руското влияние в българското словообразуване ==
Макар че в българските народни говори съществуват [[отглаголно съществително|отглаголни съществителни]] с [[наставка]] -''не'' (''ходене'', ''гледане'', ''приемане'', ''обръщане''), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -''ние'' (за повече подробности вижте [[Отглаголно съществително в българския език|тук]]).
 
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 130-132
 
== Фразеология в български, възприета от руски ==
В съвременния български език са възприети от руски и редица изрази, например: ''обръщам внимание'', ''имам значение'', ''вземам участие'', ''в състояние съм'', ''в това отношение'', ''с голямо внимание'', ''желателно е'', ''естествено е'', ''в продължение на'', ''действам пред някого'', ''намирам се в трудно положение'' и т.н.
 
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 132
 
== Морфологичната категория ''сегашно деятелно причастие'' ==
[[Сегашно деятелно причастие|Сегашното деятелно причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на деятелни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.).
 
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89
 
== Руско влияние при изграждане на българска научна терминология ==
През Възраждането в български започва да навлиза научна терминология първоначално от църковнославянски, а след това от руски.
 
=== Изграждане на езиковедска терминология ===
Първите български граматични термини се срещат в [[Рибен буквар|Рибния буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ([[1824]]). Те са заимствани от църковнославянски: ''име'', ''прилагателно'', ''член'', ''местоимение'', ''предлог'', ''глагол'', ''наречие''. По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като [[Неофит Рилски]], [[Христаки Павлович]] и др. които също използват редица църковнославянски или руски термини, въпреки че за типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска термнинология.
 
== Примери за заемки от руски език ==
 
* Обществено-политически термини:
** ''заведение''
** ''предприятие''
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'')
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'')
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'')
** ''щ'''''а'''''стие'' ([[полски език{{lang-pl|полски]]: ''szczęście''}}; възприета когато още се е пишела с началното ''щ'' в Русия; етимологически вярната руска форма е ''счастье'')
** ''щ'''''а'''''дя'' и нейните производни (старобълг. ''штѧдѣти'' - ''пестя'')
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'')
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'')