Колективизация в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 39:
Селските бунтове от пролетта на 1951 година довеждат до продължително прекъсване на масовата колективизация, като режимът се ориентира към „задържане на завоювания рубеж“. Въпреки това натискът върху частните земеделци се засилва, увеличават се нарядите, изкупните цени на много хранителни продукти са намалени наполовина, нарастват замените на частни земи с по-лошокачествени терени на ТКЗС. До известно намаление на нарядите се стига при относителната обща либерализация, последвала смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година.{{hrf|Груев|2009a|360 – 361}}
 
Последната кампания за масовизация на колективизацията започва в началото на 1956 година по нареждане на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]] и освен България обхваща повечето източноевропейски страни. Тя включва методите за натиск от предходните периоди, като са добавени и някои стимули за селяните – земята за лично ползване е освободена от наряди и е въведена т.нар. [[земеделска пенсия]]. Тези мерки смекчават съпоритаватасъпротивата и до началото на 1959 година колективизацията обхваща цялата страна, като последни са засегнати отдалечените планински селища. Процесът съвпада и с масовото обезлюдяване на планинските райони.{{hrf|Груев|2009a|361 – 362}}
 
== Средства за натиск ==