Брашов: Разлика между версии

Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от [[Букурещ]], където се срещат [[Южни Карпати|Южни]]те и [[Източни Карпати|Източни]]те [[Карпати]].

През [[1234]] изследователят Норберт Бакмунд издава т.н. "Catalogus„Catalogus Ninivensis"Ninivensis“, който съдържа списък с манастирите в [[Унгария]] и [[Трансилвания]]. Каталогът всъщност е копие на документ от [[15 век]], не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода [[1236]]- – [[1241]] г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името “Корона”„Корона“.

През [[1252]] година крал [[Бела IV]] дарява "tera„tera Zek"Zek“ (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, [[секели|секел]] на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от “Кърца”„Кърца“, на [[саси]]те от “Барасу”„Барасу“ и [[секели]]те от “Себус”„Себус“. Предполага се, че в случая [[топоним]]ът “Барасу”„Барасу“ (Брашов) е упоменат като област (територия), а “Корона” —„Корона“ – населеното място.

През [[1271]] се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в [[Будапеща]] и фотокопие в Историческия институт в [[Клуж-Напока|Клуж]]. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между "„''Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem''"“. От този и други документи от периода 1252- – 1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът “Брашов”„Брашов“ се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града.

През [[1288]] се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в [[Алба Юлия]], е записано "Datum„Datum in Braso"Braso“. Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов.

През [[1364]] година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода [[1369]]- – [[1380]] е издадена [[Брашовска грамота|Брашовската грамота]] на цар [[Иван Срацимир]]. През [[1424]] кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към [[1798]] вече има 43 съсловни организации, включващи 1 227 майстори.

В периода [[1448]]- – [[1453]] [[Януш Хунияди|Йоан де Хунедоара]] разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на гр. Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.

== Побратимени градове ==

* [http://www.promacedonia.org/lm/index.html Л. Милетич "Дако„Дако-ромъните и тяхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ"Брашовъ“]

''Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията [http://ro.wikipedia.org/wiki/Braşov Braşov] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от [[Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. </div>''