|
== Биография ==
[[Файл:Kocho Lyutata Doncho Zlatkov 1895.JPG|ляво|мини|Четата на Кочо Лютата, [[Дончо Златков]] и [[Кочо Муструка]] (4-6 поред отзад) в 1895 година.]]
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836г1836 г. в мелнишкото село [[Левуново]]. Работи като овчар. Има син Павел убит на 18г18 г. от турците и дъщеря Мария. След убийство на турчин е затворен в затвор в [[Солун]]. Успява да избяга и става хайдутин в четата на дядо [[Ильо войвода]] и с нея участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
С четата си от 12души участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 5 октомври 1878г1878 г, заедно с четите на [[Стоян Карастоилов]]/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, [[Тодор Паласкаря]] и [[Коста Кукето]](общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]], Морска,[[Будилци|, Будилци]], [[Сливница]], [[Брезник]].
През 1895г1895 г. в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] стария харамия [[Кочо Лютата]] предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик [[Петър Начев]] в акцията ѝ при превземането на град [[Струмица]]. Дружината води бой при село [[Габрово (Област Благоевград)|Габрово]] В отряда влизат и [[Иван Топчев]][[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-4|[4]]] и [[Спиро Костов]].[[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-5|[5]]] При него служи и Йордан Божков от [[Велес]] /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най -възрастният боец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Служи в доброволческа чета №42 на [[Дончо Златков]] заедно с още 91 четници.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.</ref>
Загива по време на сражение в [[Дупница]] на 10.06.1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref>Един от неговите прапраправнуци днес е [[Емил Емилов]].
Кочо Лютата е възпят във фолклора.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия ''Кочо Лютов'').</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 — 85.</ref>http://www.mni.bg/2018/04/melnik-putni-belezhki.html
| 