Лозен (област София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след число; козметични промени |
|||
Ред 10:
| площ = 91,597
}}
[[
'''Лозен''' е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в 23-ти район [[Панчарево (район)|Панчарево]] от [[Столичната община]], [[област София-град]] и е второто по големина село в [[България]] с население 6098 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.) <ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017</ref>.
== География ==
Селото се намира на 17,5
[[
[[
[[Климат]]ът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са -1°С
Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер — зимните валежи (100-120 мм) са значително по-малко от летните (120-180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.
[[Почви]]те около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са [[Канелени горски почви|канелени-горски]], в подножието на планината са алувиални и [[Алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]], а на територията на самото село и под него са [[ливадно-канелени почви|ливадно-канелени]] почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който, благоприятстван от плитките подпочвени води, създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.
Ред 28:
Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове като саадина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатаци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800-900 м надм. височина виреят гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб. В най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинският свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по-рядко дъждовник. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците — таралежи и зайци.
Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към [[Витоша]], [[Плана]], [[Рила]], [[Вакарелска планина]], [[Стара планина]], както и цялото [[Софийско поле]]. От най-високия връх [[Половрак]] се вижда язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“.
Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) - Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата [[Долни Пасарел]] и [[Кокаляне]], са положени през лятото на [[1999]] г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село [[Габра]].
Ред 34:
Добавената стойност в село Лозен идва от прекрасните природни условия. Северните склонове на Лозенска планина са полегати, а самото село не е така силно притиснато в студените баири. Това се отразява в по-голяма продължителност на слънчевото греене в сравнение с кварталите разположени по северните склонове на Витоша например. Същевременно действието на местните ветрове, които се активизират във вечерните часове носят свеж и чист въздух от планината. Осезаемо качествата на въздуха, особено през летните месеци са много по-добри. Селото е разположено в пояса между 650 и 750 м.н.в., което е още един от факторите за по-добрите качества на атмосферния въздух, по-малкото количество на дните с мъгла (въпреки отоплението на твърдо гориво, което е много разпространено в селото) и отсъствието на смогови явления.
Една от най-известните забележителности на Лозен е подхода към Лозенска планина, която предоставя пълна комбинация от широколистни и иглолистни гори, поляни и пасища, с прекрасни условия за пикник, а умереното превишение на надморската височина предоставя възможност за предприемането на не много натоварващи излети. Маркирани са пешеходни маршрути, като по маршрута свързващ с. Лозен и Долни Пасарел е изградена през 2011 година от Асоциация “ЕИКИ”, в партньорство със [[Столична община|СО]] и финансовата подкрена на [[Европейски съюз|ЕС]] – Еко пътека “Лозенска планина”. Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петър и Павел”, в самото село има три действащи черкви, между които е и най-новата “Св. Атанасий”, изградена с активната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма “Св. Николай Мирликийски”. Средствата за строителството на храма са изцяло от дарения на частни лица, в момента се извършва изографисването на храма по програма “Култура” на Столична община.
== Транспорт ==
Селото разполага с две автобусни линии към [[
== История ==
[[
Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът "Св. Мъченик Георги" в Долни Лозен. Той е реставриран от катедра "Реставрация" на [[НХА|Националната художествена академия]] със средства, събрани от жителите на селото.
За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото, което пасяли заедно.
В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Едно от неоспоримите доказателства за съществуването му още от [[Втората българска държава]] е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна [[Урвич (Кокалянски)|Урвишката крепост]] и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът бива разрушен, за да бъде възроден отново през 17 в.
Ред 49:
== Забележителности ==
=== Долнолозенски манастир ===
[[
{{Основна|Лозенски манастир „Свети Спас“}}
Ред 78:
== Редовни събития ==
Редовните събития в Лозен са Лазаруване, Тодорова седмица и др.
== Външни препратки ==
Line 87 ⟶ 85:
== Източници ==
* "Европейска асоциация за култура и изкуство", София, 2010 г.
* Алексей Потебня, "Характеристика на село Лозен, Софийско", 2004 г.
* Ст. Чилингировъ, Долно-Лозенски монастирь Св. Спасъ, сп. „Народенъ стражъ“, г. Х, 1928 г., кн. 8, стр. 7-10
* Валентина Динева, Софийската Мала Света гора: Манастирите около София, София, 2007, стр. 243-249
* <references>
{{Столична община}}
[[Категория:Лозен (област София)| ]]▼
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Лозен (област София)| ]]
| |||