Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

м
интервал след число; козметични промени
м (интервал след число; козметични промени)
Не са запазени предания за някакви жестоки противоречия между двете вероизповедания. Знае се, обаче, че „правоверните“ не са допускали „гяурите“ да наливат вода от чешмата на чифлика, тъй като се страхували, че ще я омърсят, защото ядат свинско. Българите били принудени да си направят свой кладенец. Днес от лявата страна на пътя за [[Дебелт]] има една местност, която се казва „Гяур бунар“.
 
Селото се е състояло от две махали – българска и турска. Както [[земеделието]], така и [[скотовъдството]] са били развити на едно високо за времето си ниво. Непосредствено преди колективизацията в Присад е имало над 4000 глави добитък. Най-голям е делът на [[Домашна овца|овцете]], после са [[Кози|козитекози]]те и след това [[Домашна свиня|прасетата]]. Всяка къща (техният брой е достигал до осемдесет) е притежавала поне една впрегатна двойка добитък ([[коне]], [[Вол|воловевол]]ове или [[биволи]]) и непременно [[Домашно говедо|крава]]-две за [[мляко]].
 
Нямало е богати хора в истинския смисъл на думата. Съществували са два-три [[Дюкян|дюкянадюкян]]а, но стоката по рафтовете е била изключително от първа необходомост и печалбите на собствениците са били малки.
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Алхатлий е включен в пределите на [[Източна Румелия|Изочна Румелия]]. В кратък период турците са били принудени да се изселят и българите са си разпределили земите им. Пак тогава идват и първите бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. Те започват да изкореняват гората и да увеличават обработваемата площ.
Свещеници, които са служили в църквата "Света Троица" : Отец Константин(който е идвал на бял кон от село [[Зидарово]]), отец Елефтерий, двама отци с името Петър, отец Стелиян Кунев.
 
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище(1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов - по прякор "Каунчето". Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях, са закупени четиринадесет книги - предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище "Възраждане" се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - като анализира езика и носията им - присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]<nowiki/>те.
 
През периода 1910 - 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
 
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 - 80 г. По-късно работи д-р Михаил Христов.
 
На 19 Ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване до народа", инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години".
През 1948 година Ахлатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] - [[Зидарово]], което минава близо до селото.
 
През 1949-1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970г1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]].
 
През 1949 г. В С. Присад прозвънява първият [[телефон]].
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
 
През 1956 г. е наложено Кооперирането. Не е имало нито голям ентусиазъм, нито някаква ясно очертана съпротива. Земята се окрупнява, синорите се разорават, започва употребата на изкуствени торове. Първият председател на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] е Ахмед Чолаков от съседното село [[Димчево]]. В Присад е изградена [[МТС]]. Нейни ръководители през различните години са основателят й Михо Янчев, Стоян Петков - Загареца и Костадин Калфов. Механик е Димитър Кичуков. Дългогодишни бригадири в полевъдството са Иван Атанасов и Янчо Мавров. На територията на присадското землище са изградени [[свинекомплекс]] и [[овцеферма]]. Ръководител на животновъдството е Ирина Вълчева. Ветеринарното обслужване е поверено на днешният кметски намесник Пенка Стоянова. Много удачно се оказва саденето на [[ябълкови градини]] и [[Лозе|лозя]]. Присадската земя се оказва много пдходяща за сорта "[[Каберне Совиньон|Каберне]]" и "[[Розе от южния бря]]<nowiki/>г". В тази област работят Иван Атанасов, Янчо Батилов, Елена Фъртунова и Янчо Мавров.
 
През 1956 г. е изградено ново кметство. Тогава кмет е Георги Финдулов.
През 2004 - 2007 кметски наместник е Гради Карамихалев.
 
Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна Есен". Негов кръстник е кмата на [[Созопол]] [[Панайот Рейзи]]. Неговият мандат започва през 2007г2007 г.
 
Кметски наместник на селото в момента е госпожа Пенка Стоянова.<!-- == Културни и природни забележителности == -->
 
== Редовни събития ==
[[Събор]]<nowiki/>ът на селото се провежда в птрвите събота и неделя на месец Май в чест на [[Георги Победоносец|Св. Георги]] Победоносец. Участие взимат самодейни състави от пенсионерските клубове на [[Созопол]], [[Зидарово]], [[Крушевец]] и [[Индже войвода (село)|Индже Войвода]].
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
{{Община Созопол}}
 
[[Категория:Села в област Бургас]]