Уикипедия

Страшимир Дочков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал след число; козметични промени
Ред 21:
'''Страшимир Иванов Дочков''' е [[българи|български]] [[революционер]], одрински деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
Дочков е роден в 1873 година в [[Цариград]] в семейството на Иван Дочков и Анна Десимирова.<ref>Сетният български възрожденец умира в бедност, Никола Минков, Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 58.</ref> Има брат - Атила, работил дълги години в Българската Екзархия в Цариград. Баща му [[Иван Дочков]] е от Бургас и е един от известните българи в столицата на Османската империя. Под редакцията на [[Петко Славейков]] той издава сатиричния вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“, а след това и вестник „[[Право (1869 – 1873)|Право]]“. Подир Освобождението Славейков кани Дочков в Сливен, където той е губернаторски чиновник. Двамата издават вестник „[[Българско знаме]]“. Страшимир учи първоначално в сливенската прогимназия. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдив. На 17-годишна възраст той заминава за Солун. В 1895 година завършва с десетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=93 |url= |accessdate=}}</ref> Отива да следва естествени науки в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен. Завърнал се у нас, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан. Твърде скоро след пристигането му той се сдружава с поета [[Пейо Яворов]].
 
През 1898г1898 г. с помощта на брат му и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин.<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref><ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 289]</ref> През 1905 г. Дочков се дипломира като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки, като същата година започва работа като лекар в Битоля, но на следната се мести в Одрин, където остава до 1912 година, когато се мести в Цариград. Работи и в Софлу.<ref name="Герджиков"/> Влиза във ВМОРО и на [[Одрински конгрес на ВМОРО (1908)|IV конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] в 1908 година е избран за член на окръжния комитет. По време на Балканската война е военен лекар. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор. От 1919 до 1920 г. е във Върховния административен съвет на Западна Тракия.
 
В 1920 година е делегат на конгреса на Българо-турската революционна организация в село [[Химитли]], Гюмюрджинско, и е избран за министър на Автономна Западна Тракия (1920-1923).<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.</ref> По време на събитията в Тракия лекарят се жени за Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925г1925 г. младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков катедра в медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Заселва се и работи в [[Свиленград]]. Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като развива широка обществена дейност. Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през 1936г1936 г.<ref name="Герджиков"/><ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 289]</ref> Негови спомени, снимки и документи се пазят в централен държавен архив - ф. 1829к, 1 опис, 62 а.е.
 
В годината на смъртта му се създава общоградски инициативен комитет със задача да се издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за хората. Монументът е поставен на видно място в градската градина. След преврата на 9 септември 1944 г. паметникът на д-р Дочков е унищожен.
Ред 35:
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Дочков, Страшимир}}
 
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Страшимир_Дочков“.