Битка при Сталинград: Разлика между версии

| командир1= [[КартинкаФайл:Flag of Germany 1933.svg|borderръб|23px]] [[Фридрих Паулус]] [[КартинкаФайл:White flag icon.svg|11px]]<br>и други<ref>[[КартинкаФайл:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Ерих фон Манщайн]]; [[КартинкаФайл:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Херман Хот]]; [[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|23px]] [[Петре Думитреску]]; [[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|23px]] [[Константин Константинеску|К. Константинеску]]; [[КартинкаФайл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|23px]] [[Итало Гариболди]]; [[КартинкаФайл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|23px]] [[Густав Яни]]</ref>

| командир2= [[КартинкаФайл:Flag of the Soviet Union.svg|23px]] [[Александър Василевски|А. Василевски]]<br>и други <ref>[[Василий Чуйков]]; [[Георгий Жуков]]; [[Семьон Тимошенко]]; [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]]; [[Родион Малиновски]]; [[Андрей Ерьоменко]]</ref>

Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в [[битка при Москва|битката при Москва]], Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на [[Вермахт]]а от съветските територии, окупирани през 1941 – 1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците и&#768;ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители.

На разсъмване на [[22 юни]] [[1941]] г. 4,3 млн. войници <ref>Мелтюхов, М. И. ''Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939 – 1941 (Документы, факты, суждения)''. Москва 2000 г., [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/12.html 12.], стр. 476 – 477 (взето на 19.3.2008)</ref> на Германия и съюзниците и&#768;ѝ нахлуват в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на фронт, който се простира от [[Баренцево море|Баренцево]] до [[Черно море]]. В хода на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], немските войски успяват да нанесат тежки поражения на изненаданата и отслабена от [[Чистки на Сталин|чистките]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]] [[Червена армия]]. В началото на септември [[1941]] г. [[Група армии Север|група армии „Север“]] и финландски войски обсаждат [[Ленинград]] <ref>Большая советская энциклопедия (БСЭ): [http://web.archive.org/web/20050510090545/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/069/518.htm Ленинградская битва 1941 – 44] (19.3.2008)</ref>. До октомври [[група армии „Юг“]] овладява голяма част от [[Украйна]] заедно с [[Киев]] и [[Одеса]] <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050519004323/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/060/962.htm Киевская оборонительная операция 1941]; [http://web.archive.org/web/20050519005225/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/083/692.htm Одесская оборона 1941] (19.3.2008)</ref>. Междувременно [[група армии „Център“]] завзема [[Минск]], [[Витебск]] и [[Смоленск]], а на [[30 септември]] започва операция [[Битка при Москва|„Тайфун“]] за завладяване на [[Москва]]. След още два месеца боеве офанзивата на [[Вермахт]]а е спряна. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление, в резултат на което групата армии „Център“ е отхвърлена на 150 – 250 км. западно от съветската столица <ref>Николов, Р. 1941 – годината на планетарния сблъсък, стр. 64, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (19.3.2008)</ref>.

[[ImageФайл:Eastern Front 1941-06 to 1941-12.png|мини|Немското напредване от [[22 юни]] [[1941]] до [[5 декември]] [[1941]] г.]]

[[ImageФайл:Eastern_Front_1942-05_to_1942-11.png|мини|Немското напредване от [[7 май]] [[1942]] до [[18 ноември]] [[1942]] г.]] След тези неуспехи началникът на немския Генерален щаб, [[генерал-полковник]] [[Франц Халдер]], смята, че германските войски не трябва да подновяват настъплението, а да останат за по-дълго време в отбрана и да попълнят загубите си. <ref>Гальдер, Ф. ''Военный дневник''. т.3, кн.2, стр. 103.</ref> [[Адолф Хитлер|Хитлер]] разбира, че няма достатъчно ресурси за активни действия на всички фронтове, и още на [[3 януари]] [[1942]] г. съобщава на японския [[посланик]] [[Хироши Ошима|Ошима]]: „Моята цел ще бъде настъпление на южния фронт. Аз реших, щом се подобри времето, да предприема удар в направление на [[Кавказ]]. Това направление е най-важното.“ <ref>Jacobsen, ''1939 – 1945. Der zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten'', S. 288</ref> Решено е да се проведе настъпление към петролните залежи край Каспийско море и към стратегически важния център Сталинград на река [[Волга]]. <ref>[http://users.pandora.be/stalingrad/germanpart/dir41.html Директива №41 {{икона|en}}]</ref><ref>''Военно-исторический журнал № 9''. стр. 83 – 84</ref>

[[КартинкаФайл:German Summer Offensive Towards Stalingrad July-September 1942 (simplified).png|мини|Сраженията в завоя на Дон]] След известно забавяне, дължащо се на недостига на гориво и подкрепления, на 7 август войските на Паулус настъпват срещу плацдарма западно от Калач и три дни по-късно принуждават съветските войски да отстъпят на левия бряг на Дон <ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 44]</ref>. По същото време 4-та танкова армия (командвана от генерал [[Херман Хот]]), която захожда към Сталинград от югозапад, е спряна от съветски контраатаки край Абганерово и Плодовитое <ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 37 – 38]</ref>. За отпор срещу двата лъча на германското настъпление съветското командване ([[Ставка на Върховното главно командване]]) реорганизира силите си, разделяйки Сталинградския фронт на две части – Сталинградски и Югоизточен фронт <ref>Василевский, А. ''Дело всей жизни'', Москва 1978, [http://militera.lib.ru/memo/russian/vasilevsky/15.html стр. 214] (6.4.2008)</ref> с общ командир (от 9 август до края на септември) генерал Андрей Ерьоменко <ref name="bsestb">БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050510085716/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/724.htm Сталинградская битва 1942 – 43] (6.4.2008)</ref>. Поредният натиск на немците води на 20 – 21 август до форсиране на Дон и пробив на съветската отбрана при Вертячий, с който пътят на немците към Сталинград е открит <ref name="bsestb"/><ref>Ступов, Кокунов, ''62-я армия в боях за Сталинград'', [http://militera.lib.ru/h/stupov_kokunov/03.html стр. 27 – 28] (1.4.2008)</ref>.

[[ImageФайл:Germans_in_Stalingrad.jpg|мини|Немски войници по улиците на града]] Битката за самия Сталинград започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а [[Луфтвафе]] извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. [[Йосиф Сталин|Сталин]] забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на [[Сталинград]]. През първата седмица от немските бомбардировки загиват, по някои данни, 40&nbsp;000 цивилни <ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/08.html Сталинград], стр. 125 – 127 (31.3.2008)</ref>. Първоначално за отбраната на града отговаря 1077-ми противовъздушен полк, съставен главно от жени-доброволци без никаква подготовка за борба с наземни цели. Немската [[16-та танкова дивизия (Вермахт)|16-та танкова дивизия]] елиминира всичките 37 противовъздушни батареи.<ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350 }}</ref> След като достигат реката северно от града, немските войски захождат и от юг. Към началото на септември съветското снабдяване е възможно само по реката, под постоянни бомбардировки от вражеските самолети и артилерия. Срещу немската 6-а армия се противопоставят съветските 62-а армия начело с генерал [[Василий Чуйков]] и 64-а армия на ген. Михаил Шумилов <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050510085716/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/724.htm Сталинградская битва 1942 – 1943] (23.3.2008)</ref>.

[[КартинкаФайл:Stalingrad-Nov1942.png|мини|Разположение на войските край Сталинград на 18 ноември 1942 г.]]

[[ImageФайл:Battle of Stalingrad.png|мини|Съветският контраудар<br /><span style="color:blue; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 19 ноември<br /><span style="color:orange; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 12 декември<br /><span style="color:green; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 24 декември]]

[[ImageФайл:Stalingrad Encirclement.jpg|leftляво|мини|Обградените германски войски в Сталинград<br />ХХ – дивизия<br />XXXX – армия]]

Рано сутринта на [[19 ноември]] 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова (при Серафимович) и отдясно от 21-ва армия (при Клетская), отбранителните и&#768;ѝ линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия (командвана от генерал П. Романенко) се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви (48-ми танков корпус). На 22 ноември съветските танкове овладяват моста на Дон край Калач, а на следващия ден и самия град. Действията на Югозападния фронт са подпомагани от войските на Донския фронт, които нападат от север по двата бряга на Дон. Вторият основен удар е нанесен от участъка южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт (64-та, 57-ма и 51-ва) разбиват левия фланг на 4-та румънска армия (6-ти армейски корпус) и я отхвърлят на запад. Скоро след това железопътната линия от Абганерово е прекъсната, а на 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния край Советски, източно от Калач, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр. 74 – 75; ''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 192 – 194] (20.4.2008)</ref>

[[КартинкаФайл:Operation Winter Storm.png|мини|Опитът на Манщайн за деблокиращ удар]][[Адолф Хитлер]], който още в края на септември обявява публично, че немците никога няма да напуснат Сталинград, отхвърля призивите да нареди отстъпление на 6-та армия, докато съветският обръч около нея все още не е твърде плътен. Влияние върху това решение оказва опитът от февруари-май 1942 г., когато Луфтвафе успява да осигури с горива, продоволствие, муниции и свежи войски 100-хилядна немска групировка, обкръжена край Демянск на северния участък на Източния фронт<ref>Akins, W. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=175&filename=176.pdf ''The Ghosts of Stalingrad''], pp. 17, 25 – 26</ref>. Противно на съветите на редица командири (в т. ч. [[Волфрам фон Рихтхофен|Рихтхофен]], [[Максимилиан фон Вайкс|Фон Вайхс]], [[Курт Цайцлер|Цайцлер]] и самият Паулус) фюрерът приема уверенията на [[Херман Гьоринг]], че военновъздушните сили ще съумеят и този път да доставят на обкръжените войски необходимите подкрепления до деблокирането им от новата германска групировка, формираща се край големия завой на Дон. Това е [[група армии „Дон“]], чието командване е поверено на [[фелдмаршал]] [[Ерих фон Манщайн]].<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.75 – 76</ref><ref>Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 351 – 353] (15.4.2008)</ref> Манщайн стабилизира фронта извън сталинградския „котел“ като реорганизира германските съединения и остатъците от румънските войски, разгромени в операция „Уран“. Групата на генерал-майор Карл Холит удържа отбранителната линия край река Чир.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78</ref>

След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на [[12 декември]] Манщайн дава начало на операция „Зимна буря“ (на [[немски език{{lang-de|немски]]: ''Wintergewitter''}}) за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве със съветската 51-та армия преодолява по-голямата част от разстоянието. Достигайки река Мишкова (ляв приток на [[Дон]]) на по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби. В този момент предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре е повторно отхвърлено от Хитлер. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/18.html стр. 307 – 309]; Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 354 – 355] (15.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78 – 79</ref>

[[КартинкаФайл:Operation Little Saturn.png|leftляво|мини|Съветската офанзива на Среден Дон през втората половина на декември 1942 г.]]

[[КартинкаФайл:Operation Ring.png|мини|Операция „Пръстен“]]

Операция „Зимна буря“ отлага осъществяването на съветските планове за ликвидиране на обградената 6-а немска армия. След като група армии „Дон“ е принудена да отстъпи на запад, приготовленията за операция „Пръстен“ ({{Lang-ru|Кольцо}}) са завършени. Осъществяването и&#768;ѝ е поверено на Донския фронт, подсилен с три армии от Сталинградския фронт<ref name="samsIX">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html Глава 9]</ref>. След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8⁰⁵ ч.<ref name="S42 p81-83">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.81 – 83</ref> на [[10 януари]] [[1943]] г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/21.html стр. 362]; Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/08.html стр. 119]</ref>. (Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/07.html стр. 117]</ref>.) След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. На [[15 януари]] части от съветската 65-та армия завземат летището край Питомник<ref name="samsIX"/>. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации (3-та, 29-та и 60-та моторизирани, 44-та, 76-та, 113-та, 297-та и 376-та пехотни)<ref name="S42 p81-83"/>. Седмица по-късно германците губят Гумрак и последното летище под свой контрол. В този момент над 100&nbsp;000 германски войници<ref name="S42 p81-83"/> са струпани в Сталинград. За петнадесет дни териториите под германски контрол се свиват от 1&nbsp;400 на 100 км².<ref name="samsIX"/> На [[26 януари]] танкови части на 65-та армия осъществяват контакт с 13-та гвардейска дивизия при [[Мамаев Курган]] и разделят германската групировка на две части<ref>Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/12.html Глава 12]</ref>. Южната част престава да съществува на [[31 януари]], когато Паулус (повишен часове по-рано в чин генерал-фелдмаршал) се предава в плен. Северната начело с генерал [[Карл Щрекер]] се предава два дни по-късно<ref name="samsIX"/>, след като командващият на Донския фронт генерал Рокосовски съсредоточава срещу нея цялата си налична артилерия (около 300 оръдия на километър<ref name="S42 p81-83"/>). Битката за Сталинград приключва на [[2 февруари]] 1943 г.

[[КартинкаФайл:Eastern Front 1942-11 to 1943-03.png|leftляво|мини|Етапи на съветското напредване (12 декември 1942, 18 февруари и март 1943 г.)]]

В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния и&#768;ѝ развой<ref>Великая отечественная война Советского союза, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref>. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ не сражението на Волга, а това при Курската дъга, където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<ref>Lance Janda, ''A Turning Point? Battle of Stalingrad'', в: ''Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History'', ABC-CLIO 2005, ISBN 1576079996, p. 1436; Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/14.html Гл. 14. Решающее сражение мировой войны]</ref> Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“, независимо от съветското поражение при Харков през пролетта на 1943 г.<ref>Фуллер, Дж. ''Вторая мировая война 1939 – 1945 гг. Стратегический и тактический обзор'', Москва 1956, [http://militera.lib.ru/h/fuller/07.html стр. 339] (от Проект „Военная литература“, 26.4.2008)</ref> За друг британски изследовател, [[Базил Лидъл Харт]], събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия и, наред с поражението на германско-италианските войски в Северна Африка (виж [[Втора битка при Ел Аламейн|Битка при Ел Аламейн]]) и победите на американския флот над японците в Тихия океан през 1942 – 1943 г. (виж [[Битка при Мидуей]]), водят до обрат в цялата война<ref>Лидъл Харт, Б. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/0 ''Втората световна война''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 26.4.2008)</ref>.

В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. Между 25&nbsp;000 и 34&nbsp;000 ранени са евакуирани по въздух. 140&nbsp;000 – 160&nbsp;000 са избити. В плен попадат 91&nbsp;000 души (по други данни – 120&nbsp;000)<ref>'''Stein''', Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head, p. 167; '''Weinberg''', A World at Arms: A Global History of World War II, p. 454; '''Gilbert''', Second World War, p. 398; '''Самсонов''', Сталинградская битва, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html глава 9] (5.4.2008)</ref>. Като цяло загубите на Германия и съюзниците и&#768;ѝ в Сталинградската битка се изчисляват на 850&nbsp;000<ref name="Ridder p358">{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 358 }}</ref> – 1&nbsp;000&nbsp;000 души (в последното число около 585&nbsp;000 германци, 110&nbsp;000 италианци, 160&nbsp;000 румънци, 143&nbsp;000 унгарци)<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.87</ref>. В съветската историография се твърди за 1&nbsp;500&nbsp;000<ref>''История Второй мировой войны'', Москва, Воениздат 1973, т. 6, гл. 3, [http://www.istorya.ru/book/ww2/281.php Военно-политические итоги и международное значение великой победы под Сталинградом] (от [http://www.istorya.ru/ История России], 20.06.2008)</ref>, при условие че общата численост на германците и техните съюзници срещу СССР през ноември 1942 г. е над 6,2 милиона.<ref>Жилин, В. (и др.) ''Сталинградская битва. Хроника, факты, люди'', Кн. 2, Изд. „Олма-Пресс“, Москва 2002, ISBN 5224037190, стр. 7</ref> Около 50&nbsp;000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от съветската армия<ref>{{cite book | last = Reiter | first = Dan | coauthors = Allan C. Stam | year = 2002 | title = Democracies at war | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691089493 | pages = 66}}</ref><ref>{{cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 1998 | title = Stalingrad | publisher = Viking | isbn = 0670870951 | pages = xiv}}</ref>. Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от [[петнист тиф]] или от изтощение на път към [[Сибир]] и в съветски [[Минно дело|мини]]. В [[Германия]] през 1955 г. се връщат само 6&nbsp;000<ref>{{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | coauthors = Gerd R. Ueberschär | year = 2002 | title = Hitler's War in the East, 1941 – 1945: A Critical Assessment | publisher = Berghahn Books | isbn = 1571812938 | pages = 112}}; {{cite book | last = Hastings | first = Max | coauthors = Alexander Stilwell, Paul H. Collier | year = 2004 | title = The Second World War: a world in flames | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841768308 | pages = 326}};