Читалище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал след число; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Haskovo-chitalishte-Zarya.JPG|thumbмини|250px|Читалище „Заря“ в [[Хасково]]]]
 
[[Файл:Читалището.jpg|thumbмини|250px|Читалище в село [[Ушинци]]]]
[[Файл:Народно читалище Христо Ботев село Струйно.jpg|thumbмини|250px|Читалище в село [[Струйно]]]]
'''Читалището''' е типично [[България|българска]] [[институция|обществена институция]], която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
 
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
 
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] година в [[Лом]], [[Свищов]] и [[Шумен]].
[[Файл:Читалището в 1856.jpg|мини|378x378пкс|Първото Българско читалище- "Постоянство" в град Лом]]
 
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848г1848 г. поставил над вратата надпис "[[Читалище]]" - първото споменава и използване на тази дума в България! Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856г1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича "Постоянство".
 
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второто читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. . По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Ред 16:
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
 
Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.<ref>[http://mc.government.bg/object.php?p=148&s=150&sp=0&t=0&z=0&po=41 Регистър на народните читалища (административна уредба)] (посетен на 23 април 2014)</ref><ref>[http://chitalishta.com/index.php?act=regions Регистър на народните читалища (база данни по град/село)]</ref>
 
Източници<references />
Ред 29:
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища]
*
 
[[Категория:Читалища в България| ]]