Вестфалски мирен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 8x тире, 5x А|АБ, 5x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
[[Файл:Westfaelischer Friede in Muenster (Gerard Terborch 1648).jpg|
'''Вестфалските мирни договори''' (
В [[клауза|клаузите]] му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на [[Германия]], европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от [[Аугсбургски мир|Аугсбургския религиозен мир]]. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен [[император]]. [[Франция]] има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от [[Пиренеи]]те от [[Испания]]. [[Швеция]] получава Западна [[Померания]], с което става единствен владетел на [[Балтийско море]]. Официално е призната независимостта на [[Нидерландия]]. Има норми против вмешателство във вътрешните работи на друга държава. По-късно, някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за [[Международно право|международното право]].
Мирните договори включват 109 делегации, представляващи Европейските владетели. В него взимат участие императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]], [[Филип IV (Испания)|Филип IV]]
== Мирни договори ==
Мирните преговори между Франция и [[Хабсбурги
[[Файл:RathausMünster.jpg|мини|Кметството в Мюнстер, където е подписан единия мирен договор]]
Свещената Римска империя и Швеция обяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на [[Католическа църква|католицизма]] през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управляв от [[Княз-епископ|князът-епископ]] на Мюнстер и се разрешава само Римокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за [[Калвинизъм|калвинисти]] и [[Лутеранство|лютерани]].
[[Файл:Osnabrück.JPG|ляво|мини|Кметството на Оснабрюк, където се ратифицират договорите]]
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутерански [[Бюргер|бюргери]] и напълно лутерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628
И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи се да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари
От Швеция предпочита Оснабрюк като място на конференцията, туй като е лутерански. Преговорите с нея, се случват там, а другите държави се събират в Мюнстер.
Ред 23:
== Резултати ==
[[Файл:Europe_map_1648.PNG|ляво|мини|Картата на Европа след договорите]]
Фердинанд III централизирал властта в империята около себе си като става глава на имперската армия през 1634 г. и после е избран за [[римско-немски крал]] през 1636 г. През 1634 г. дава на всички княжества право да водят собствена [[външна политика]], а след договора още по-голяма част от властта му е дадена на князете
=== Принципи ===
Вестфалските мирни договори стъпват върху няколко основни убеждения:
* Всички участници да признаят [[Аугсбургски мир|Аугсбургсия мир]] от 1555 г. и идеите зад него
* Всички християни от деноминации, различни от тази на установената църква, да могат свободно да извършват преклонение както у дома си, така и в определени часове публично.
* Да се признае суверенитета на всяка държава, който тя има над земите, гражданите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всякакви въоръжени конфликти на кой да е от гражданите или представителите ѝ. Да се забрани неограниченото използване на [[Каперско свидетелство|каперски свидетелства]].
Ред 34:
* Независимостта на Швейцария от империята се признава официално; тези територии са били и [[де факто]] независими от десетилетия.
* Франция запазва контрола над [[Епархия|епархии]] [[Мец]], [[Тоул]] и [[Вердюн]] близо [[Лотарингия]], получава градовете на [[Десетоградието]] (''Décapole'',''Zehnstädtebund'') в [[Елзас]] (но не [[Страсбург]], нито митрополията му или [[Мюлуз]]) и град [[Пинероло]] близо до испанското [[херцогство]] [[Милано]].
* Швеция получава обезщетение от пет милиона [[Талер|талера]], използвани предимно за заплати на войски. Швеция допълнително получава Западна [[Померания]] (по-нататък под името Шведска Померания), [[Визмар]], а църковните княжества [[Църковно княжество Бремен|Бремен]] и [[Църковно княжество Верден|Верден]] като наследствени феодални владения, като по този начин получава място и глас в Диета (парламента) на Свещената Римска империя, както и в съответните областни диети (Kreistag) на Горна Саксония, Долна Саксония и Вестфалия. Въпреки това, текстът на договорите е двусмислено
* [[Бавария (херцогство)|Бавария]] запазва гласуването на [[Пфалцграф
* Пфалцграфството е разделено между [[курфюрст Шарл Луи]] (син и наследник на Фредерик V) и курфюрст [[Максимилиан Баварски]] като по този начин се разделя властта между протестантите и католиците. Шарл Луи получава територии по поречието на река [[Рейн]], докато Максимилиан
* [[Бранденбург-Прусия]](по-късно Прусия) получава част от Померания с излаз на [[Балтийско море]] и епископствата Магдебург, Халберщад, Камин и Минден.
* Наследяването на [[Юлих-Клеве-Берг]], чийто последен херцог е починал през 1609 г., се изяснява. [[Херцогство Юлих|Юлих]], [[Херцогство Берг|Берг]] и [[Херцогство Равенщайн|Равенщайн]] са дадени на пфалцграфът на [[Нойбург на Дунав|Нойбург]], докато [[Херцогство Клеве|Клеве]], [[Графство Марк|Марк]] и [[Графство Равенсберг|Равенсберг]] отиват при Бранденбург.
Ред 44:
== Библиография ==
* Croxton, Derek, and Anuschka Tischer. ''The peace of Westphalia: A historical dictionary'' (Greenwood Publishing Group, 2002).
* Croxton, Derek.
* Mowat, R. B. ''History of European Diplomacy,
* Schmidt, Sebastian.
== Външни препратки ==
|