Вестфалски мирен договор: Разлика между версии

[[Файл:Westfaelischer Friede in Muenster (Gerard Terborch 1648).jpg|ляводясно|мини|''[[Ратификация|Ратификацията]]та на Мюнстерския договор, 15 май 1648''; картина от [[Герард Терборх]] от 1648 г.]]

'''Вестфалските мирни договори''' ([[Немски език{{lang-de|немски]]:''Westfälischer Friede}})'' от [[1648]] г. слагат край на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], както и на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]. Може да се зачитат за край на [[Европейски религиозни войни|европейските религиозни войни]], започнали след [[Реформация|Реформацията]]та.

Мирните договори включват 109 делегации, представляващи Европейските владетели. В него взимат участие императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]], [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] - – [[Испания|испанският]] [[крал]]. делегати от [[Френско кралство|Френското кралство]], [[Шведска империя|Шведската империя]], [[Съединени провинции|Холандската република]], принцове на княжествата в Свещената римска империя и владетелите на [[Независими имперски градове|независимите имперски градове]].

Мирните преговори между Франция и [[Хабсбурги|Хабсбургите]]те, предоставени от Свещения римски император и на испанския крал, започват в [[Кьолн]] през 1641 г. Първоначално са спрени от Франция. [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Кардинал Ришельо]] желателно включването на всички свои съюзници, независимо дали са суверенни или княжество в Свещената Римска империя. В [[Хамбург]] и [[Любек]], Швеция и Свещената Римска империя създават [[Договор от Хамбург|договора от Хамбург]]. Това се случва с намесата на Ришельо.

Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутерански [[Бюргер|бюргери]] и напълно лутерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628- – 1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]]. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага [[Контрареформация|Контрареформацията]]та върху града и изпраща голям брой лютерански семейства се в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от необходимото шведско военно съдействие. Ето защо, гражданите на Оснабрюк се радвали от края на проблемите като градът става неутрализиран и демилитаризиран.

И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи се да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари - – княз-епископите.

Фердинанд III централизирал властта в империята около себе си като става глава на имперската армия през 1634 г. и после е избран за [[римско-немски крал]] през 1636 г. През 1634 г. дава на всички княжества право да водят собствена [[външна политика]], а след договора още по-голяма част от властта му е дадена на князете - – променя се конституцията на Свещената Римска империя. Вече всеки владетел сам може да избира религията си. Католиците и протестантите вече са равни пред закона и законово се признава [[Калвинизъм|калвинизма]]. Папата, [[Инокентий X]], е вбесен от тези промени.

* Всички участници да признаят [[Аугсбургски мир|Аугсбургсия мир]] от 1555 г. и идеите зад него - – „''Cuius regio, eius religio''“ (''букв.'': Чието е царството, негова е религията.)

* Швеция получава обезщетение от пет милиона [[Талер|талера]], използвани предимно за заплати на войски. Швеция допълнително получава Западна [[Померания]] (по-нататък под името Шведска Померания), [[Визмар]], а църковните княжества [[Църковно княжество Бремен|Бремен]] и [[Църковно княжество Верден|Верден]] като наследствени феодални владения, като по този начин получава място и глас в Диета (парламента) на Свещената Римска империя, както и в съответните областни диети (Kreistag) на Горна Саксония, Долна Саксония и Вестфалия. Въпреки това, текстът на договорите е двусмислено - – Бремен може и да не е включен в договора (всъщност скоро след това се отцепва); част от териториите на Бремен-Верден са претендирани от кяза-епископ на Мюнстер; според договора шведите получавали право на пристанищни такси във Визмар, в [[Мекленбург]] - – Щвеция разбира цял Мекленбург, а Свещената римска империя - – само Визмар.

* [[Бавария (херцогство)|Бавария]] запазва гласуването на [[Пфалцграф|Пфалцграфът]]ът си в [[Курфюрст|избирателната колегия]] (която избира император на Свещената Римска), което било получено през 1623 г. със забраната на курфюрста Фредерик V. Синът на Фредерик, получава нов, осми изборен вот.

* Пфалцграфството е разделено между [[курфюрст Шарл Луи]] (син и наследник на Фредерик V) и курфюрст [[Максимилиан Баварски]] като по този начин се разделя властта между протестантите и католиците. Шарл Луи получава територии по поречието на река [[Рейн]], докато Максимилиан - – в северната част на Бавария.

* Croxton, Derek. "The„The Peace of Westphalia of 1648 and the Origins of Sovereignty."“ ''International History Review'' 21.3 (1999): 569- – 591.

* Mowat, R. B. ''History of European Diplomacy, 1451–17891451 – 1789'' (1928) pp 104- – 14 [http://www.questia.com/library/23721/a-history-of-european-diplomacy-1451-1789 online]

* Schmidt, Sebastian. "To„To Order the Minds of Scholars: The Discourse of the Peace of Westphalia in International Relations Literature1."“ ''International Studies Quarterly'' 55.3 (2011): 601- – 623. Historiography.