Биосферен резерват: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 8x число+г., 7x нов ред, 5x кавички, 9 интервала, URL, А|А, запетая, тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Biosphere Reserves.svg|thumb|250px|Карта, показваща световната мрежа на биосферните резервати от 2009 г.]]
Според първоначалната концепция '''Биосферният резерват''' представлява строго охранявана територия с уникална [[флора]] и [[фауна]] и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на [[екосистема]]та. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което [[Човек (вид)|човешкият вид]] оказва на природата.
<br>Създаването на [[Световна мрежа на биосферните резервати]] е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през [[1970]] г. от [[Организация на Обединените нации за образование, наука и култура|Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура]] (ЮНЕСКО).
== Севилска стратегия (1995) ==▼
▲== Севилска стратегия (1995) ==
Съгласно Севилската стратегия (1995), всеки биосферен резерват трябва да съдържа '''три структурно-организационни елементи''': една или повече '''сърцевинни зони,''' които са строго охраняеми територии за опазване на биологичното разнообразие, допускащи дейности като мониторинг на минимално нарушени екосистеми, не-деструктивни изследвания и други дейности с минимално влияние (напр. образование); ясно очертана '''буферна зона''', която обикновено обгражда централната зона и служи за провеждането на дейности, съвместими с разумните екологични практики, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм, приложни и фундаментални изследвания; и '''преходна зона (зона за развитие)''', която може да включва различни селскостопански дейности, селища и използване на ресурси, в които местните общности, управителните агенции, учените, неправителствените организации, културните сдружения и всички други заинтересовани страни работят съвместно за управлението и устойчивото развитие на ресурсите на територията.
Подобно зониране създава предпоставки за апробацията на нови и гъвкави спрямо географските условия подходи и инструменти за управление на териториите (вкл. регионите, в които са разположени биосферните резервати) в условията на равнопоставеност на приоритетите по съхраняване набиоразнообразието с устойчивото използване на природните ресурси. Именно затова в България започва да се налага понятието
== Биосферни резервати/паркове в България ==
Първоначално в страната има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в света, днес бройката им намалява до 10. Според някои анализатори (Петрова и Владимиров 2011), по-голямата част от биосферните резервати в България не съответстват на целите и критериите на Нормативната рамка на Световната мрежа от биосферни резервати и Севилската стратегия и са по-скоро биосферени резервати от стар тип. На 29 – та сесия на Междуправителственият координационен съвет по Програмата
== Структура на съвременни биосферни резервати/паркове ==
В съответствие със Севилската стратегия съвременните биосферни паркове трябва да отговарят на следните три взаимнодопълващи се функции: <br>
''Консервационна –'' допринася за опазването на ландшафтите, екосистемите, видовете и генетичното разнообразие;
<br> ''Развиваща'' – насърчава социо-културно и екологично устойчивото икономическо и човешко развитие и
<br> ''Логистична'' – подкрепа на демонстрационни проекти, природозащитно обучение и квалификация, изследвания и мониторинг, свързани с локални, регионални, национални и глобални проблеми на опазването и устойчивото развитие.
Интеграцията на трите функции би следвало да превърне биосферните паркове в територии, подходящи за проучване и демонстриране на подходи за опазване и устойчиво развитие на регионално ниво.
Биосферните паркове от нов тип представляват сухоземни или крайбрежни [[екосистеми]], където опазването на [[
Биосферен резерват или парк '''не е''' категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до [[ЮНЕСКО]], които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.
Основната цел на биосферните паркове е да стимулират устойчивото икономическо развитие на съответните региони, като се основават на чиста и съхранена [[природа]] и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност, произведени по щадящ [[околната среда]] начин.
[[Файл:Среща на заинтересовани страни във връзка със създаването на Биосферен парк Централен Балкан, юли 2016г.jpg|мини|Съвместно управление]]
=== Управление ===
В основата на управлението на биосферните паркове стои съвместната координация, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или Комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни. Всеки един биосферен парк сам решава по какъв начин да управлява територията си и какъв вид съвместно управление е най-подходящ. Целта е да се постигне ефективно функциониране на биосферните паркове, което да позволява на всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на [[биоразнообразие]]то, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.
▲В основата на управлението на биосферните паркове стои съвместната координация, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или Комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни. Всеки един биосферен парк сам решава по какъв начин да управлява територията си и какъв вид съвместно управление е най-подходящ. Целта е да се постигне ефективно функциониране на биосферните паркове, което да позволява на всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на [[биоразнообразие]]то, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.
Списък на биосферните резервати/паркове в [[България]]:<ref>{{cite book |title= Ландшафтна география на България |last= Велчев, А., Р. Пенин, Н. Тодоров, М. Контева |year=2011 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0782-8 |pages=204 }}</ref>
Line 47 ⟶ 49:
|--
|-----
|[[Биосферен парк Централен Балкан]] включващ старите биосферни резервати [[Боатин (резерват)|Боатин]], [[Джендема]],[[Стенето]] , [[Царичина (резерват)|Царичина]] и територията на общините Троян, Карлово, Павел Баня, Антон и Севлиево || Боатин (Златишко-Тетевенска планина), Джендема (Калоферска планина), Стенето (Троянска планина), Царичина (Златишко-Тетевенска планина) || Боатин [[1948]], Джендема [[1953]], Стенето [[1979]], Царичина [[1949]] (разширен през
|--
|-----
Line 56 ⟶ 58:
|--
|-----
|[[Биосферен парк Сребърна]] включващ [[Сребърна (резерват)|Сребърна]] и цялата територия на [[община Силистра]] || [[Сребърна (езеро)|езеро Сребърна]] || [[1948]] (разширен през
|--
|-----
|[[Биосферен парк Узунбуджак]] включващ [[Узунбоджак]] и цялата територия на [[община Малко Търново]]
|--
|-----
|[[Биосферен парк Червената стена]] включващ [[Червената стена]] и цялата територия на [[община Асеновград]]|| [[Западни Родопи]] || [[1962]] (разширен през
|--
|-----
Line 72 ⟶ 74:
=== Отписани от списъка резервати ===
[[Маричини езера (резерват)|Маричини езера]] е бил 17-тия биосферен резерват в България, но е изключен през 2002 г. след сливането му с Централен Рилски резерват. Намира се в територията на [[Рила (национален парк)|Национален парк Рила]].
През
== Вижте също ==
Line 78 ⟶ 81:
== Източници ==
Петрова, А. и Владимиров, В., 2011. Програмата „Човекът и
* [http://www.moew.government.bg/bg/yunesko-odobri-chetiri-bulgarski-biosferni-rezervata/ МОСВ, ЮНЕСКО одобри четири български биосферни резервата]
* [http://www.troyan.bg/news/news1/2328-tzentralen-balkan-obyaven-za-biosferen-rezervat-ot-yunesko.html Централен Балкан обявен за биосферен резерват от ЮНЕСКО]
* [http://troyan.bg/news/news1/1882-informatziya-za-vklyuchvane-na-obshtina-troyan-v-potentzialen-biosferen-park-obyaven-po-programata-chovekat-i-biosferata-na-yunesko-.html Информация за включване на община Троян в потенциален биосферен парк обявен по Програмата
* [https://troyanpress.com/
* [http://www.riosv-ruse.org/novini/posledni-novini/4534--riosv-ruse-i-obshtina-silistra-poluchiha-sertifikata-na-biosferen-park-srebarna.html РИОСВ Русе и община Силистра получиха сертификата за биосферен парк Сребърна]
* [http://parks.bg/sedem-biosferni-rezervata-sas-sigurnost-zapazvat-statuta-si-2/ Седем биосферни резервата със сигурност запазват статута си]
Line 94 ⟶ 97:
* [https://en.unesco.org/news/23-new-sites-added-unesco-s-world-network-biosphere-reser UNESCO News]
* [http://bbf.biodiversity.bg/bg/Biosferni-parkove.c141 Българска Фондация Биоразнообразие]
* [http://unesdoc.unesco.org/images/0025/002596/259695m.pdf Карта на Биосферните резервати в света (
* [http://www.moew.government.bg/bg/bulgariya-vpisva-chetiri-biosferni-rezervata-po-iziskvaniyata-na-yunesko/
{{Природни паркове в България}}
|