Биосферен резерват: Разлика между версии

Според първоначалната концепция '''Биосферният резерват''' представлява строго охранявана територия с уникална [[флора]] и [[фауна]] и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на [[екосистема]]та. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което [[Човек (вид)|човешкият вид]] оказва на природата. В последствие концепцията търпи промени и през 1995 г. се провежда Втори световен конгрес за биосферните резервати в гр. Севиля, Испания, където е приета нова стратегия за биосферните резервати/паркове (<ref>'''Севилска стратегия,'''</ref>), която обръща внимание на възможностите за насърчаване на решения за съчетаване на опазването на биологичното разнообразие с устойчивото му използване. По този начин ''биосферните паркове'' следва да се превърнат в пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности.

<br>Създаването на [[Световна мрежа на биосферните резервати]] е част от програмата „Човекът и биосферата“, която е приета през [[1970]] г. от [[Организация на Обединените нации за образование, наука и култура|Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура]] (ЮНЕСКО).

Съгласно Севилската стратегия (1995), всеки биосферен резерват трябва да съдържа '''три структурно-организационни елементи''': една или повече '''сърцевинни зони,''' които са строго охраняеми територии за опазване на биологичното разнообразие, допускащи дейности като мониторинг на минимално нарушени екосистеми, не-деструктивни изследвания и други дейности с минимално влияние (напр. образование); ясно очертана '''буферна зона''', която обикновено обгражда централната зона и служи за провеждането на дейности, съвместими с разумните екологични практики, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм, приложни и фундаментални изследвания; и '''преходна зона (зона за развитие)''', която може да включва различни селскостопански дейности, селища и използване на ресурси, в които местните общности, управителните агенции, учените, неправителствените организации, културните сдружения и всички други заинтересовани страни работят съвместно за управлението и устойчивото развитие на ресурсите на територията.

Първоначално в страната има 16 биосферни резервата от стар тип, което я нарежда на 3-то място по брой биосферни резервати в Европа след Испания и Русия и на 6-то място в света, днес бройката им намалява до 10. Според някои анализатори (Петрова и Владимиров 2011), по-голямата част от биосферните резервати в България не съответстват на целите и критериите на Нормативната рамка на Световната мрежа от биосферни резервати и Севилската стратегия и са по-скоро биосферени резервати от стар тип. На 29 – та сесия на Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC), провела се в периода 12 – 15 юни 2017 г. се обявяват '''четири нови разширени Биосферени паркове''' в България: '''[[Биосферен парк Централен Балкан]], [[Биосферен парк Червената стена]], [[Биосферен парк Сребърна]] и [[Биосферен парк Узунбуджак]]'''. Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че въпросните обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните общоприети принципи за добро управление.

Биосферен резерват или парк '''не е''' категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до [[ЮНЕСКО]], които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.